 |
Στίχοι: Ηλίας Φιλίππου
Μουσική: Κυριάκος Παπαδόπουλος
Πρώτη εκτέλεση: Νίκος Βέρτης
Πάλι ύπνος δε με πιάνει
μ’ έχει η σκέψη σου πεθάνει
πάλι στο άδειο σπίτι μόνος θα ξημερωθώ
Κι εσύ θέλεις να ξεχάσω
μ’ άλλο τρόπο ν’αντιδράσω
και μου λες αν δεν αλλάξω
πως θα τρελαθώ
Ποια εσύ που έχεις μάθει μονάχα να λες
που χωρίς να `χω φταίξει με καις
κι έχεις φύγει χωρίς ενοχές
Ποια εσύ που πατάς τόσους όρκους ζωής
που πεθαίνω κι αδιαφορείς
να τα λες όλα αυτά πώς μπορείς
Ποια εσύ
Σκέφτομαι τον έρωτά μας
τα χαμένα όνειρά μας
κι η πληγή ξαναματώνει
μέσα στη καρδιά
Κι εσύ όλα απλά τα βλέπεις
και για όλα λύση έχεις
λες κι οι δυο είχαμε ζήσει
μόνο μια βραδιά
Ποια εσύ που έχεις μάθει μονάχα να λες
που χωρίς να’χω φταίξει με καις
κι έχεις φύγει χωρίς ενοχές
Ποια εσύ που πατάς τόσους όρκους ζωής
που πεθαίνω κι αδιαφορείς
να τα λες όλα αυτά πώς μπορείς
|  |
Lyrics: Ilias Filippou
Mузика: Kyriakos Papadopoulos
Първото изпълнение: Nikos Vertis
Отново сън не ме лови,
мисълта за тебе ме убива,
отново сам ще будувам в празната къща.
А ти искаш от мен да забравя,
да се държа по начин различен;
казваш, че ако не се променя, ще полудея.
Кой, ти ли, дето да говориш единствено знаеш!
Ти ли, дето ме изгаряш без вина да имам
и тръгна си без капка угризения!
Ти ли, която потъпка толкова клетви в живота,
аз умирам, а на теб не ти пука!
Как можеш всичко това да изричаш,
коя си ти!
Мисля си за нашата любов,
за изгубените ни мечти
и раната в моето сърце
започва отново да кърви.
А ти просто гледаш всичко това,
имаш готово решение за всичко.
Говориш, сякаш с теб сме били
заедно просто за една нощ.
Кой, ти ли, дето да говориш единствено знаеш!
Ти ли, дето ме изгаряш без вина да имам
и тръгна си без капка угризения!
Ти ли, която потъпка толкова клетви в живота,
аз умирам, а на теб не ти пука!
Как можеш всичко това да изричаш,
коя си ти!
| |
