 |
Στίχοι: Εύη Δρούτσα
Μουσική: Κωνσταντίνος Παντζής
Πρώτη εκτέλεση: Γιάννης Πλούταρχος
Πάλι νομίζω ότι άναψες το φως
πάλι νομίζω ότι χτύπησε η πόρτα
πάλι να σκέφτομαι εσένανε αρχίζω
έφυγες πια ή μήοως έτσι το νομίζω
Πάλι νομίζω ότι ζήλεψες ξανά
πάλι νομίζω πως θυμώνεις δίχως λόγο
πάλι από λάθος μου τις μέρες μου μαυρίζω
έφυγες πια ή μήπως έτσι το νομίζω
Φυσάει πολύ απ’ το σπασμένο μου το τζάμι
φυσάει πολύ και μπαίνει κρύος ο βοριάς
και η ζωή πολύ μικρή τι να σου κάνει
που είναι σαν την πρόκα στην παλάμη της καρδιάς
Φυσάει πολύ απ’ το σπασμένο μου το τζάμι
φυσάει πολύ και μπαίνει κρύος ο βοριάς
κι η μοναξιά με πνίγει πάει να με τρελάνει
ματώνει σαν την πρόκα την παλάμη της καρδιάς
Πάλι νομίζω ότι σ’ έχω αγκαλιά
πάλι νομίζω πως στα χείλη σε φιλάω
θέλω απόψε να σκεφτώ πως σε κερδίζω
έφυγες πια ή μήπως έτσι το νομίζω
|  |
Lyrics: Efi Droutsa
Mузика: Konstadinos Padzis
Първото изпълнение: Yiannis Ploutarhos
Пак ми се струва че запали светлините
пак ми се струва че се потропа на вратата
пак започнах за теб да мисля
отиде ли си вече или така ми се струва.
Пак си мисля че ме ревнуваш
пак си мисля че се сърдиш без причина
пак с грешките ми дните си почерням
отиде ли си вече или така ми се струва.
Духа много през счупения прозорец
духа много и влиза студен вятър
и самотата ме наранява, почти ме подлудява
кърви като пирон в дланта сърцето.
Духа много през счупения прозорец
духа много и влиза студен вятър
и самотата ме наранява, почти ме подлудява
кърви като пирон в дланта сърцето.
Пак ми се струва че те имам в прегръдките си
пак ми се струва че устните ти целувам
бих искал тази вечер да си мисля че те печеля
тръгна ли си вече или така ми се струва.
| |
