Pаздели на две
Λέω πως σε ξέχασα,
απ’ το μυαλό μου σ’ έβγαλα.
Σαν τρελός σε ήθελα,
κι όμως σε αρνήθηκα.
Κι αν έχω κάψει ότι σε θυμίζει,
κι αν έχουν κλείσει τις καρδιάς μου οι πληγές,
πάντα σε γυρνάει κάτι απ’ το χτες.
Κι αν έχω σβήσει όλα τα σημάδια,
κι αν δεν υπάρχεις στη ψυχή μου πουθενά,
ξέρω κατά βάθος κάπου με πονά.
Ότι είμαι μόνος μου,
και με λειώνει ο πόνος μου,
έρημος ο δρόμος μου,
άδειος και εγώ.
Τίποτα δεν έσβησε,
τίποτα δε γέμισε
τα κενά που άφησες.
Κόπηκα στα δυο.
Λέω πως ηρέμησα,
κι έπνιξα όσα ένοιωσα,
δε στεναχωρήθηκα,
πάλι σε αρνήθηκα.
Κι αν έχω σβήσει όλα τα σημάδια,
κι αν δεν υπάρχεις στη ψυχή μου πουθενά,
ξέρω κατά βάθος κάπου με πονά.
Ότι είμαι μόνος μου,
και με λειώνει ο πόνος μου,
έρημος ο δρόμος μου,
άδειος και εγώ.
Kазвам че съм те забравил,
От умът те извадих,
Като луд те исках,
И все пак те отричах.
И ако изгорих всичко, което те напомня,
И ако раните затвориха сърцето ми,
Винаги се връща нещо от вчера.
И ако изтрих всичките белези,
И ако не съществуваш вече в душата ми,
Знам, че някъде вътре в мен нещо ме боли.
Сам съм и
Болката ме раззяжда,
Пуст е пътят ми
Празен съм и аз.
Нищо не угасна,
Нищо не се напълни,
Празнотата, която остави
Се раздели на две....
Казвам, че се успокоих,
Удавих онова, което чувствах
Не се разтревожих,
И пак те отрекох.
И ако изтрих всичките белези,
И ако не съществуваш вече в душата ми,
Знам, че някъде вътре в мен нещо ме боли.
Сам съм и
Болката ме раззяжда,
Пуст е пътят ми
Празен съм и аз.
gopata, Giwrgos © 11.04.2009