ДА СЕ ЗАВЪРНЕШЕ
Πόσο νοστάλγησα τα δυο σου μάτια,
κλαίνε οι σκέψεις μου, κλαίνε τα μάτια.
Όσα μου άφησες να σε θυμίζουν,
γίνανε εικόνες πια, με βασανίζουν.
Να ξαναρχόσουν σαν βροχή
να 'πεφτες πάνω στο κορμί μου,
να γίνει η αγάπη μας γιορτή
και εσύ τ’ αθάνατο φιλί μου.
Να ξαναρχόσουν σαν βροχή,
να 'πεφτες πάνω στο κορμί μου
και να μη σ άφηνα ποτέ
να βγεις απ την ζωή μου.
Πόσο νοστάλγησα ένα σου βράδυ;
Πόσο μου έλειψε ένα σου χάδι;
Φωτιές τα μάτια σου που τα θυμάμαι,
μόνος απόμεινα, πόσο φοβάμαι;
Να ξαναρχόσουν σαν βροχή
να 'πεφτες πάνω στο κορμί μου,
να γίνει η αγάπη μας γιορτή
και εσύ τ’ αθάνατο φιλί μου.
Να ξαναρχόσουν σαν βροχή,
να 'πεφτες πάνω στο κορμί μου
και να μη σ άφηνα ποτέ
να βγεις απ την ζωή μου.
Колко тъгувах по твоите очи
Плачат мислите ми,плачат очите
Каквото ми остави да напомня за теб,
се превърна вече в картина да ме измъчва
Да се завърнеше като дъжд,
да падаше върху тялото ми
Да се превърне любовта ни в празник
и ти в безсмъртна моя целувка
Да се завърнеше като дъжд,
да падаше върху тялото ми
и да не те оставех никога да излезнеш от живота ми
Колко тъгувах за една твоя вечер
Колко ми липсваше една твоя ласка
Очите ти-огньове,които ги спомням
Останах сам,колко се страхувам
Да се завърнеше като дъжд,
да падаше върху тялото ми
Да се превърне любовта ни в празник
и ти в безсмъртна моя целувка
Да се завърнеше като дъжд,
да падаше върху тялото ми
и да не те оставех никога да излезнеш от живота ми
gopata, Giwrgos © 13.04.2009