Мъжете отминават, мамо

Οι άντρες περνούν, μαμά.
Μου στέλνουν πάντα καρτ ποστάλ
Από νησιά, μαμά.
Κι είναι πολύ συχνά,
Μποέμ αρτίστες, μουσικοί
Αμήχανα παιδιά.

Οι άντρες περνούν, μαμά.
Προσφέρουν δώματα με θέα
Σε βαθειά νερά.
Τους νιώθω μυστικά,
Να επιθυμούν ωκεανούς
Μα πάει η καρδιά ρηχά.

Οι άντρες περνούν, μαμά.
Πώς θα `θελα να φέρω κάποιον
λίγο πιο κοντά.
Μ’ αυτοί περνούν, μαμά,
Κι αφήνουν ρέστα στην καρδιά.

Οι άντρες περνούν, μαμά.
Αστέρια που αφήνουν ίχνη
οι νύχτες του έρωτα.
Με βία που ζητά,
Ενός αδέσποτου παιδιού
Να κλέψει την καρδιά.

Οι άντρες περνούν, μαμά.
Πώς θα `θελα να φέρω κάποιον λίγο πιο κοντά.
Μ’ αυτοί περνούν, μαμά.
Κι αφήνουν ρέστα στην καρδιά.

Οι άντρες περνούν, μαμά.
Μ’ ένα χαμόγελο που μοιάζει με γκριμάτσα πια.
Κι αφού χτυπούν, μαμά,
Μ’ αφήνουν με τα όνειρά μου,
Μόνη μου ξανά.

Οι άντρες περνούν, μαμά.
Τι θα κερδίσω αν φέρω κάποιον
Λίγο πιο κοντά.
Αφού περνούν, μαμά
Κι αφήνουν ρέστα στην καρδιά.


Мъжете отминават, мамо.
Изпращат картички
от островите, мамо.
И много често те
бохеми са, артисти, музиканти,
объркани момчета.

Мъжете отминават, мамо.
Предлагат стаи с гледки
към води дълбоки.
Усещам ги мистично
да жадуват океани,
ала сърцата им остават в плитчините.

Мъжете отминават, мамо.
Как ми се ще да прилаская някого
по-близо до мен.
Но те отминават, мамо,
и се разплащат със сърцето ми.

Мъжете отминават, мамо.
Звезди, които следи оставят
са нощите любовни.
Искат със сила те
на едно дете осиротяло
да отнесат сърцето.

Мъжете отминават, мамо.
Как ми се ще да прилаская някого
по-близо до мен.
Но те отминават, мамо,
и се разплащат със сърцето ми.

Мъжете отминават, мамо,
с усмивка, която вече заприличва на гримаса.
И нанесат ли своя удар,
пак ме оставят с мечтите ми сама.

Мъжете отминават, мамо.
Какво ще спечеля ако прилаская някого
по-близо до мен,
щом отминават мамо,
и се разплащат със сърцето ми.

feishtica © 26.05.2010

Εκτύπωση από: http://www.stixoi.info