Циганка го е кърмила
Γύφτισσα τον εβύζαξε,
γι’ αυτό έχει φτερά.
Έρωτας τον επείραξε,
γι’ αυτό όλο γελά.
Στα πανηγύρια, αχ, γυρίζει,
κίτρο και πεύκο, ωχ, μυρίζει.
Το όνομα του ξέχασε,
τα σύνορα ξεπέρασε,
μα εμένα λαχταρά
κι εδώ ξαναγυρνά.
Γύφτισσα τον εβύζαξε,
γι’ αυτό έχει φτερά.
Η μοίρα τον εδίδαξε
σε λεύτερη αγκαλιά.
Δρόμος κι αγάπη η ζωή του,
ζάλη γλυκιά κάθε φιλί του.
Με το κλαρίνο μάζεψε
τις πίκρες και τις πλάνεψε
και περπατοπετά
μ’ εμένα αγκαλιά.
Циганка го е кърмила
и затова е крилат.
Любовта подкачи го
и е вечно засмян.
Из панаирите обикаля,
на лимон и на бор ухае.
Името си забрави,
всички граници прекоси,
ала по мен гори
и връща се все тук.
Циганка го е кърмила
и затова е крилат.
Съдбата го е научила
да люби и отминава.
Пътят и любовта са неговият живот.
Сладък вихър са неговите целувки.
Скърбите с кларнета си
събра и ги омая.
Върви с крилати нозе,
а в прегръдките му съм аз.
feishtica © 27.11.2010