За да бъда искрен
Έρχονται κάτι πρωινά τις Κυριακές,
που `ναι χειρότερο και από βράδια Σαββάτου,
στο άδειο σπίτι δε μυρίζει ο καφές,
και προσποιούμαι τον αδιάφορο μα άκου..
Για να είμαι ειλικρινής, δε σε ξεπέρασα
για να είμαι ειλικρινής, στην τρέλα έφτασα
για να μείνω ζωντανός, προσποιούμαι συνεχώς
μάρτυρας μου τι περνάω, ο Θεός.
Θα `ρθουνε καλοκαίρια σαν φωτιά,
κάτι χειμώνες σαν παγόβουνα μπροστά μου,
λες και υπάρχεις μες στο χώρο σε κοιτώ,
ρωτώ άν είσαι κάπου εδώ για να σ’ αγγίξω.
Настъпват някак си неделните сутрини
които са по-лоши и от съботните вечери
в празната къща не мирише и кафето
опитвам се да се поправя, ама чуй...
За да съм искрен, не съм те преживял
за да съм искрен, достигнах до лудост
за да остана жив, се преструвам постоянно
Господ ми е свидетел, през какво преминавам.
Ще дойдат летата като пламаци
люти зими и заслежени планини пред мен
виждам те сякаш, да пребъдеш във въздуха
питам дали си някъде тук, за да те докосна.
didofen, Dido Atanasov © 27.11.2010