Пожълтялото писмо
Τα στερνά της λόγια τα `χω στο χαρτί γραμμένα
κι αν για κείνη δεν υπάρχω, ζει αυτή για μένα.
Τ’ όνομά της πάντα λέω κι ο καημός με καίει
κι αν αυτή γελά που κλαίω, η καρδιά μου φταίει.
Το κιτρινισμένο γράμμα θυμητήρι το κρατώ,
μια και στο φριχτό μου δράμα ήτανε αρχή αυτό.
Πίνω μήπως την ξεχάσω κι ο καημός μ’ αφήσει,
μα το νου μου πάω να χάσω πριν ο πόνος σβήσει.
Μες στη σκέψη μου υπάρχει πάντα η μορφή της
κι ας μου λέει πως δε θά `ρθει η υπογραφή της.
Последните ѝ думи, изписани на лист хартия имам.
И ако за нея аз не съществувам, то тя за мен е жива.
Мълвя името ѝ непрестанно и от печал изгарям.
И ако тя се смее на сълзите ми, сърцето обвинявам.
Пожълтялото писмо като напомняне пазя,
че на ужасната ми трагедия то бе началото.
Пия, та дано забравя и мъката да ме напусне,
но ума си ще изгубя, преди болката да угасне.
Образът ѝ постоянно присъства в мойте мисли,
дори подписът ѝ да ми казва, че не ще се върне.
vipkiko1982 © 28.01.2011