Веднъж
Σιγά απλώνει η νύχτα
της μοναξιάς τα δίχτυα
και βυθίζομαι ξανά στο σκοτάδι
θολό το πρόσωπό σου το χαμόγελό σου
στου καπνού την αγκαλιά
Σκιά έγινα στους τοίχους
τραγουδάς με στίχους
που μου φέρνουν στο μυαλό μου εικόνες
να κλέβω το φιλί σου την αναπνοή σου
σ’ένα κόσμο από φωτιά
Μια φορά θα’θελα να μου ξυπνήσεις
μέσα μου όλα αυτά που ζήσαμε παλιά
Μια φορά να’ρθείς θέλω ξανά κοντά
να ζήσουμε μια νύχτα αγκαλιά
Αργά τα μάτια κλείνεις
έρχεσαι κι αφήνεις το σημάδι σου
ξανά στο λαιμό μου
στο φως της μέρας φεύγεις
τις στιγμές μου παίρνεις
σαν αέρας που φυσά
Μια φορά θα’θελα να μου ξυπνήσεις
μέσα μου όλα αυτά που ζήσαμε παλιά
Μια φορά να’ρθείς θέλω ξανά κοντά
να ζήσουμε μια νύχτα αγκαλιά
Полека нощта разстила
мрежите на самотата
и се потапям отново в мрак.
Смътно е лицето ти, усмивката ти
в обятията на дима.
Превърнах се в сянка на стената,
пееш в стихове,
които създават в съзнанието ми картини,
където си открадвам твоята целувка, диханието ти
в един свят от огън.
Веднъж бих желал да събудиш
в мен всичко това, което сме преживели преди.
Веднъж да дойдеш при мен искам отново
да изживеем една нощ прегърнати.
Късно очи затваряш
идваш и оставяш отново
своя белег по шията ми.
Тръгваш в светлината на деня
и вземаш моментите ми
като вятърът, който духа.
Веднъж бих желал да събудиш
в мен всичко това, което сме преживели преди.
Веднъж да дойдеш при мен искам отново
да изживеем една нощ прегърнати.
Petenceto © 21.11.2008