 |
Λείπεις μα για μένα είσαι εδώ,
δεν μπορεί ο χρόνος να σε σβήσει
και μη ρωτάς να μάθεις αν μακριά σου ζω,
έφυγες κι ούτε ένα λεπτό δεν έχω ζήσει.
Λείπεις μα για μένα είσαι εδώ,
μια ματιά μου έτσι και σ’ αγγίζω
κι αν η μορφή σου μου ματώνει το μυαλό
το πιο γλυκό μου σ’ αγαπώ σου ψιθυρίζω.
Μη ρωτάς ακόμα αν ζω ακόμα
δεν χτυπάει στο σώμα η καρδιά
η ζωή μου πόλη άδεια,
μεθυσμένα βράδια κι ερημιά.
Κάθε που η νύχτα πέφτει
μέσα απ’ τον καθρέφτη με κοιτάς,
χάνεσαι κι εγώ σκορπάω,
πόσο σ’ αγαπάω μη ρωτάς.
Ρώτα τα δυο χέρια σου,
ρώτα ποια αγκαλιά μου ‘χει λείψει και δεν έχω ζωή.
Ρώτα τα σβησμένα μου φώτα
πως θα βγάλω τη νύχτα μέχρι τ’ άλλο πρωί.
Ρώτα την ανάσα σου,
ρώτα που μ’ αφήνει τα βράδια δίχως αναπνοή.
Ρώτα τα σβησμένα μου φώτα
ποιος μου πήρε τον ήλιο κι έχουν όλα χαθεί.
Λείπεις μα για μένα είσαι εδώ,
όλα έχουν κάτι από σένα
και μες στης τρέλας μου το παραμιλητό
σου ψιθυρίζω δεν σ’ αλλάζω με κανένα.
Μη ρωτάς ακόμα αν ζω ακόμα
δεν χτυπάει στο σώμα η καρδιά
η ζωή μου πόλη άδεια,
μεθυσμένα βράδια κι ερημιά.
Κάθε που η νύχτα πέφτει
μέσα απ’ τον καθρέφτη με κοιτάς,
χάνεσαι κι εγώ σκορπάω,
πόσο σ’ αγαπάω μη ρωτάς.
Ρώτα τα δυο χέρια σου,
ρώτα ποια αγκαλιά μου ‘χει λείψει και δεν έχω ζωή.
Ρώτα τα σβησμένα μου φώτα
πως θα βγάλω τη νύχτα μέχρι τ’ άλλο πρωί.
Ρώτα την ανάσα σου,
ρώτα που μ’ αφήνει τα βράδια δίχως αναπνοή.
Ρώτα τα σβησμένα μου φώτα
ποιος μου πήρε τον ήλιο κι έχουν όλα χαθεί.
|  |
Отсъстваш, но за мен си тук
не може времето да те заличи
не питай да разбереш дали съм жив далеч от теб
тръгна си, и дори една минута не съм живял
Отсъстваш, но за мен си тук
един поглед към теб, и те докосвам
даже образът ти да ми разкървавява мозъка
най-сладкото ми "обичам те" изшептявам
Все още не ме питай дали още съм жив
не тупти сърцето в тялото
животът ми е празен град
пияни вечери и пустош
когато падне нощта
от огледалото ме гледаш ти
губиш се и аз се разтварям
не питам колко те обичам
Попитай двете си ръце
попитай коя прегръдка ми липсва и не съм жив.
Попитай изгасеното ми осветление
как ще изкарам ношта до следващата сутрин.
Попитай дъхът ми
попитай го, че вечерите не мога да дишам.
Попитай изгасеното ми осветление
кой ми взе слънцето и всичко се изгуби.
Отсъстваш, но за мен си тук,
всяко нещо има частица от теб
и в отчаяните ми моменти бълнуването ми
ти прошепвам, не го заменям за нищо.
Все още не ме питай дали още съм жив
не тупти сърцето в тялото
животът ми е празен град
пияни вечери и пустош
когато падне нощта
от огледалото ме гледаш ти
губиш се и аз се разтварям
не питам колко те обичам
Попитай двете си ръце
попитай коя прегръдка ми липсва и не съм жив.
Попитай изгасеното ми осветление
как ще изкарам ношта до следващата сутрин.
Попитай дъхът ми
попитай го, че вечерите не мога да дишам.
Попитай изгасеното ми осветление
кой ми взе слънцето и всичко се изгуби.
|
