| Στίχοι: Άλκης Αλκαίος
Μουσική: Θάνος Μικρούτσικος
Πρώτη εκτέλεση: Δημήτρης Μητροπάνος
Της νύχτας οι αμαρτωλοί και της αυγής οι μόνοι
θέλουν βαρύ ζεϊμπέκικο και νευρικό τιμόνι
σε τόπους τριγυρίζουνε σβησμένους απ’ το χάρτη
για μια σταγόνα ουρανό για μιαν αγάπη σκάρτη
Όσοι με το Χάρο γίναν φίλοι
με τσιγάρο φεύγουνε στα χείλη
στα τρελά τους όνειρα δοσμένοι
πάντα γελαστοί, πάντα γελαστοί
πάντα γελαστοί και γελασμένοι
Τα νιάτα μας διαδρομή Αθήνα Σαλονίκη
μια πόλη χτίσαμε μαζί κι ακόμα ζω στο νοίκι
έπεσα να σ’ ονειρευτώ σε ψάθα από φιλύρα
κι είδα πως βγάζει η νύχτα φως και τ’ όστρακο πορφύρα
Όσοι με το Χάρο γίναν φίλοι
με τσιγάρο φεύγουνε στα χείλη
στα τρελά τους όνειρα δοσμένοι
πάντα γελαστοί, πάντα γελαστοί
πάντα γελαστοί και γελασμένοι
Όσοι με το Χάρο γίναν φίλοι
με τσιγάρο φεύγουνε στα χείλη
στα τρελά τους όνειρα δοσμένοι
πάντα γελαστοί, πάντα γελαστοί
πάντα γελαστοί και γελασμένοι
| | Lyrics: Alkis Alkaios
Mузика: Thanos Mikroutsikos
Първото изпълнение: Dimitris Mitropanos
Грешниците на нощта и самотниците на зората
искат тежко зейбекико, неспокоен кръг.
На място се въртят, от картата изгубени,
за едно небе разплакано, за една любов погубена.
Които със смъртта се сприятеляват,
с цигара в устните си падат.
И в лудостта им със мечти дарени -
винаги се смеят,винаги се смеят
винаги се смеят, винаги засмени.
Нашата безумна младост - път от Солун до Атина.
Под наем пак живея, а заедно издигнахме цял град.
Паднах, за да те сънувам във килим от липов цвят.
И видях как мрака сменя светлина, и пурпур - раковина.
Които със смъртта се сприятеляват,
с цигара в устните си падат.
И в лудостта им със мечти дарени -
винаги се смеят,винаги се смеят
винаги се смеят, винаги засмени.
Които със смъртта се сприятеляват,
с цигара в устните си падат.
И в лудостта им със мечти дарени -
винаги се смеят,винаги се смеят
винаги се смеят, винаги засмени.
| |