 |
Στίχοι: Αντώνης Παππάς
Μουσική: Νίκος Ορφανός
Πρώτη εκτέλεση: Βαλάντης
Τη ζωή μου θείο δώρο μες τα χέρια σου’ φερα
για ν’ ανθίσουν στην καρδιά σου του έρωτα τα νούφαρα,
βλέπεις ήθελα να κάνω δυνατά τ’ αδύνατα,
μα ήσουν λίμνη παγωμένη δίχως συναισθήματα,
σου’ δωσα φιλί κι αγάπη,
πήρα ερημιά και δάκρυ...
Ένα ταξίδι μοναξιάς με πήγες, μάτια μου
κι εγώ επιβάτης σου χωρίς αποσκευή,
σ’ αυτή τη στάση θα μαζέψω τα κομμάτια μου
και θα κατέβω απ’ τη δική σου διαδρομή,
μη μ’ αγαπάς, αν έτσι ξέρεις ν’ αγαπάς,
στην ερημιά σου τη ζωή μου μη σκορπάς,
μη μ’ αγαπάς, αν έτσι ξέρεις ν’ αγαπάς,
άλλο ταξίδι μοναξιάς δε θα με πας...
Σαν τον ήλιο η αγκαλιά μου ζέσταινε το σώμα σου
κι έσβηνες το καλοκαίρι μέσα στο χειμώνα σου,
πίστευα πως κάποια μέρα θα’ διωχνα τα σύννεφα
μα δεν έβλεπα κοντά σου πως κι εγώ κινδύνευα,
για να σ’ έχω στο πλευρό μου
έχανα τον εαυτό μου...
|  |
Lyrics: Adonis Pappas
Mузика: Nikos Orfanos
Първото изпълнение: Valadis
Животът ми като божи дар в ръцете ти поднесох
за да разцъфнат в сърцето ти водните лилии на любовта,
виждаш че исках да направя, възможното невъзможно
но ти беше езеро замръзнало без емоции,
дадох ти целувка и любов,
в замяна взех пустиня и сълза....
Едно самотно пътуване ме отведе, очи мои
и аз на него бях като пътник без багаж,
на тази спирка ще събера пърчетата си
и щи сляза от твоя път,
не ме обичай , ако така знаеш да обичаш,
в твоята пустиня живота ми неразпръсквай,
не ме обичай, ако така знаеш да обичаш,
на друго самотно пътуване нчма да ме отведеш...
Като слънце моята прегръдка топлеше тялото ти
но ти гасеше лятото в твоята зима
вярвах аз че някой ден облаците ще изгоня
но не виждам че до теб ставаше и за мен опасно
за да те имам до мен
губех аз себе си...
| |
