 |
Στίχοι: Νίκος Παπαδόπουλος
Μουσική: Νίκος Παπαδόπουλος
Πρώτη εκτέλεση: Γιάννης Πλούταρχος
Τα λόγια σου σημάδια χαραγμένα
που αρνήθηκε να σβήσει ο καιρός
κι αν τίποτα δεν ήμουνα για σένα
για μένα ήσουν τα πάντα δυστυχώς
Τα γράμματά σου καίω και δακρύζω
τον τοίχο με τα χέρια μου χτυπώ
το άσπρο της καρδιάς έκανες γκρίζο
και ντρέπομαι που ακόμα σ’ αγαπώ
Μη γυρίσεις ξανά
η καρδιά δεν ξεχνά
κι η πληγή σου δεν έκλεισε ακόμα
σ’ αγαπούσα πολύ
μα να ξέρεις τρελή
πως για μένα είσαι πια ξένο σώμα
σου μιλάω ειλικρινά, μην γυρίσεις ξανά
Μονάχος κι από φίλους ξεχασμένος
γυρεύω τον χαμένο μου εαυτό
μαζί σου ήμουν πάντα ο χαμένος
λες κι ήτανε της τύχης το γραφτό
Τα γράμματά σου καίω και δακρύζω
τον τοίχο με τα χέρια μου χτυπώ
το άσπρο της καρδιάς μου έκανες γκρίζο
και ντρέπομαι που ακόμα σ’ αγαπώ
|  |
Lyrics: Nikos Papadopoulos
Mузика: Nikos Papadopoulos
Първото изпълнение: Yiannis Ploutarhos
Думите ти – белези очертани
Които времето отказва да изтрие
И ако нищо не бях за теб
За мен ти беше всичко за съжаление
Писмата ти изгарям и сълзи ми текат
Стената с ръцете си удрям
Бялото в сърцето ми направи сиво
И се срамувам, че все ище те обичам
Не се връщай отново
Сърцето не забравя
И раната ти не се е затворила все още
Обичах те много но
Да знаеш, палавнице
Че за мен си вече
Непознато тяло
Сам и от приятелите заравен
Търся загубеното ми АЗ
С теб бях винаги загубения
Ще кажеш, че така е било писано
Писмата ти изгарям и сълзи ми текат
Стената с ръцете си удрям
Бялото в сърцето ми направи сиво
И се срамувам, че все ище те обичам
| |
