 |
Στίχοι: Πάνος Παπαγιαννόπουλος
Μουσική: Νίκος Τζίμας
Πρώτη εκτέλεση: Γιάννης Πλούταρχος
Θυμάμαι που `πεφτα σκιά
στον ήλιο απ’ το κορμί σου
τη νύχτα μέσ’ στη σιγαλιά
γινόμουν προσευχή σου
Πού να `σαι τώρα στερνή μου ώρα
που `χω χειμώνα μέσ’ στη καρδιά
πετούν τα χρόνια σαν χελιδόνια
και εγώ σπουργίτι στην παγωνιά!
Θυμάμαι που έσκυβα να πιω
δροσιά απ’ τη δροσία σου
απ’ τ’ αγιασμένο το νερό,
που στάζουν τα φιλιά σου.
Πού να `σαι τώρα στερνή μου ώρα
που `χω χειμώνα μέσ’ στη καρδιά
πετούν τα χρόνια σαν χελιδόνια
και εγώ σπουργίτι στην παγωνιά.
Πού να `σαι τώρα στερνή μου ώρα
που `χω χειμώνα μέσ’ στη καρδιά
πετούν τα χρόνια σαν χελιδόνια
και εγώ σπουργίτι στην παγωνιά...!
|  |
Lyrics: Panos Papayiannopoulos
Mузика: Nikos Tzimas
Първото изпълнение: Yiannis Ploutarhos
Помня къде падаше сянката
от тялото ти
в тишината на нощта
се превърнах в молба.
Къде ли си сега в последния ми час
когато в сърцето ми е зима
отлитат годините като лястовици,
а аз - врабче в студа.
Помня как се наведох да пия
от твоята роса
от светената вода
която капе от устните ти.
Къде ли си сега в последния ми час
когато в сърцето ми е зима
отлитат годините като лястовици,
а аз - врабче в студа.
Къде ли си сега в последния ми час
когато в сърцето ми е зима
отлитат годините като лястовици,
а аз - врабче в студа....!
| |
