 |
Στίχοι: Κοσμάς
Μουσική: Γιάννης Πλούταρχος
Πρώτη εκτέλεση: Γιάννης Πλούταρχος
Δεν είσαι μες στα στήθεια μου φωτιά
τα χείλη μου να σφήξω σαν με κάψεις
δεν τρέχουνε τα μάτια σου βροχή
το δάκρυ να σκουπίσω, σαν θα κλάψεις
το δάκρυ να σκουπίσω, σαν θα κλάψεις.
Δε μένεις σε ένα τόπο μακρυνό
το γράμμα που θα στείλω να το λάβεις
συγχώρα με που μίλησα πολύ
και ακόμα δεν μπορείς να καταλάβεις
και ακόμα δεν μπορείς να καταλάβεις.
Γιατί είσαι όλα αυτά που δεν μπορώ να πω
και εσύ που δεν μπορείς να με πιστέψεις,
τι κρίμα που δεν ξέρεις πόσο Σ’ αγαπώ
και χάνουν πια το νόημα και οι λέξεις.
Γιατί είσαι όλα αυτά που δεν μπορώ να πω
και λόγια που να βρω για να σου γράψω,
τι κρίμα που δεν ξέρεις πόσο Σ’ αγαπώ
και φεύγω κάπου εδώ προτού να κλάψω.
Δεν είσαι μες στα σπλάχνα μου καημός,
να πω οτι μια μέρα θα περάσεις
δεν είσαι ιστορία μιας βραδιάς
να πώ θα ξεχαστώ και θα ξεχάσεις.
να πώ θα ξεχαστώ και θα ξεχάσεις.
Γιατί είσαι όλα αυτά που δεν μπορώ να πώ
και εσύ που δεν μπορείς να με πιστέψεις,
τι κρίμα που δεν ξέρεις πόσο Σ’ αγαπώ
και χάνουν πια το νόημα και οι λέξεις.
Γιατί είσαι όλα αυτά που δεν μπορώ να πώ
και λόγια που να βρω για να σου γράψω,
τι κρίμα που δεν ξέρεις πόσο Σ’ αγαπώ
και φεύγω κάπου εδώ προτού να κλάψω.
|  |
Lyrics: Kosmas
Mузика: Yiannis Ploutarhos
Първото изпълнение: Yiannis Ploutarhos
Не си огънят в гърдите ми
устните да свия като ме изгориш.
Не текат от очите ти сълзи
сълзите да избърша като плачеш
сълзите да избърша като плачеш
Не оставаш на едно място
писмо да ти изпратя да получиш.
Извини ме, че говорих много
и още не можеш да ме разбереш
и още не можеш да ме разбереш.
Защото си всичко,което не мога да кажа
а ти не можеш да ми повярваш.
Колко жалко че не знаеш колко те обичам
и думите губят смисъла си.
Защото си всичко,коеот не мога да кажа
и как да намеря думи за да ти пиша.
Колко жалко,че не знаеш колко те обичам
и отивам някъде преди да заплача.
Не си вътре в мъката ми
да видя как един ден ще изживееш.
Не си история за една вечер
за да кажа ще забравя,ще забравиш
за да кажа ще забравя,ще забравиш
Защото си всичко,което не мога да кажа
а ти не можеш да ми повярваш.
Колко жалко че не знаеш колко те обичам
и думите губят смисъла си.
Защото си всичко,коеот не мога да кажа
и как да намеря думи за да ти пиша.
Колко жалко,че не знаеш колко те обичам
и отивам някъде преди да заплача.
| |
