 |
Στίχοι: Ελένη Ζιώγα
Μουσική: Μιχάλης Χατζηγιάννης
Πρώτη εκτέλεση: Μιχάλης Χατζηγιάννης
Μόνος μου, μόνος μου
ένα τραγούδι μόνος μου
παράξενο θα πω
ένα κρυφό μου στίχο
Μόνος μου, μόνος μου
τις νότες βάζει ο πόνος μου
και κλέβω το ρυθμό
απ’ της καρδιάς τον ήχο
Να `ταν η αγάπη σαν νερό που δεν τελειώνει
όλες οι θάλασσες μαζί
να `ταν η αγάπη τόσο απλό να δυναμώνει
όπως το φως που φέρνει ο ήλιος όταν βγει
Να `ταν η αγάπη ένα όνειρο που πιάνει
και θα κρατήσει μια ζωή
να `ταν η αγάπη ο μόνος λόγος να μας κάνει
ν’ αγαπηθούμε απ’ την αρχή
Μόνος μου, μόνος μου
χωρίς εσένα, μόνος μου
δεν ξέρω πια τι ζω
δεν ξέρω πού ανήκω
Μόνος μου, μόνος μου
άδειος μπροστά ο δρόμος μου
το βλέμμα στο κενό
κι η πλάτη μου στον τοίχο
Να `ταν η αγάπη σαν νερό που δεν τελειώνει
όλες οι θάλασσες μαζί
να `ταν η αγάπη τόσο απλό να δυναμώνει
όπως το φως που φέρνει ο ήλιος όταν βγει
Να `ταν η αγάπη ένα όνειρο που πιάνει
και θα κρατήσει μια ζωή
να `ταν η αγάπη ο μόνος λόγος να μας κάνει
ν’ αγαπηθούμε απ’ την αρχή
|  |
Lyrics: Eleni Zioya
Mузика: Mihalis Hatziyiannis
Първото изпълнение: Mihalis Hatziyiannis
Сам, сам.
Една песен странна
сам ще изпея.
Един мой таен стих.
Сам, сам.
Нотите поставя болката ми.
И крада ритъма
От шума на сърцето си
Да беше любовта като вода
Която не свършва
Всички морета заедно.
Да беше толкова просто λюбовта да се укрепва
Както светлината , която носи слънцето щом изгрее.
Да беше любовта една мечта която те обзема
и ще властва за цял живот.
Да беше любовта единствената която да ни кара, да се обичаме отначало.
Сам, сам.
Без теб, сам.
Не зная вече какво живея,
Не зная къде принадлежа.
Сам, сам.
Празен е пътят ми отпред.
Погледът в празнотата
И гърбът ми до стената.
Да беше любовта като вода
Която не свършва
Всички морета заедно.
Да беше толкова просто λюбовта да се укрепва
Както светлината , която носи слънцето щом изгрее.
Да беше любовта една мечта която те обзема
и ще властва за цял живот.
Да беше любовта единствената която да ни кара, да се обичаме отначало.
| |
