 |
Στίχοι: Μιχάλης Τούμπουρος
Μουσική: Μιχάλης Τούμπουρος
Πρώτη εκτέλεση: Χαρούλα Αλεξίου
Στροβιλίζει τα λόγια σου, ο αέρας του χρόνου
Όρθιος μένεις στη μέση της σκόνης και με κοιτάς.
Αστραπές δε φοβάσαι, τα δάκρυα λασπώνουν τα πάντα
μα εσύ κανονικά προχωράς.
Στρίβεις το κλειδί, τα φώτα ανάβεις
και με φόρα με προσπερνάς.
Μένω πίσω, με μια σπασμένη καρδιά, το άρωμα σου
κι ότι παίρνει ζωή σαν το ακουμπάς.
Ραντεβού, μια το χρόνο, όποτε θες..
Να μαθαίνω απ’ όσα σε κάνουν μωρό μου τα βράδια και κλαις …
Κόμπο στο κόμπο, σχοινί που δεν άντεξε
κι έσπασε και έπεσες και έγειρες σ’ άλλη αγκαλιά.
Κι έμεινε ο κόσμος στυφός και μίζερος κι άδειος
Πιστεύω πια, ζω τη κακή του πλευρά.
Με στόμα κλειστό, συνωστίζομαι εδώ για να πιω
μα η φωνή σου με βρίσκει, μου παίρνει τ’ αυτιά.
Σου ‘χα πει είναι θέμα ευθύνης, ντροπής
μα η ψυχή μου γυμνή στο καθρέφτη, άλλα μετρά …
Ραντεβού όπου θες, όποτε θες.
Να μαθαίνω απ’ όσα σε κάνουν μακριά μου τα βράδια και κλαις ...
Μακριά σου η ζωή εχθρική. Η μνήμη σου λόγχη,
που σχίζει του νου τις οθόνες στυγνή …
Τυπική μες στο πλήθος, με αμήχανο ύφος,
Με ήχο σακάτη, η φωνή μου φευγάτη στεγνή.
Σε ψάχνω παντού με βλέμμα τρελού, που ξανά
πιο κοντά είσαι μακριά του απ’ ότι παλιά ...
Στην ομίχλη του κόσμου απλώνεις μετάξινο νήμα,
σημάδια αφήνεις που μένουν νωπά ...
Ραντεβού μια το χρόνο, όπως θες.
Να μαθαίνω απ’ όσα σε κάνουν μακριά μου τα βράδια και κλαις…
και κλαις …
|  |
Lyrics: Mihalis Toubouros
Mузика: Mihalis Toubouros
Първото изпълнение: Haroula Alexiou
Вятърът на времето думите ти завихря,
ти стоиш и ме гледаш прав сред прахта.
Мълнии не те плашат, сълзите всичко разкалват,
ала ти продължаваш безстрастно напред.
Завърташ ключа, фаровете палиш
и колата изсвистява край мен.
Назад аз оставам с разбито сърце,
с аромата ти и с нещата съживени от допира с теб.
Рандеву, веднъж годишно, където пожелаеш.
За да се уча от това, което те кара, любими, вечер да плачеш.
Възел след възел, въжето не издържа и се скъса,
ти падна и в чужди прегръдки се задържа.
И светът загорча ми и стана мизерен и празен,
сякаш вече живея в тъмната му страна.
Със стиснати устни сред навалицата идвам да пия,
но гласът ти открива ме и проглушава моите уши.
Бях ти казала, че става дума за отговорност и срам,
но душата ми гола в огледалото вижда други неща.
Рандеву, където искаш, когато поискаш.
За да се уча от това, което те кара вечер да плачеш.
Без теб е враждебен животът, а споменът за тебе е щик,
който съдира без жалост екраните на моя ум.
Сред тълпата съм чужда, с разколебан вид.
Звучи болен гласът ми – далечен и сух.
Навред аз те търся с поглед безумен.
Надалеч си по-близо, отколкото беше преди.
В мъглата на този свят развиваш копринена нишка
и оставяш винаги пресни следи.
Рандеву, веднъж годишно, каквото пожелаеш.
Да се уча от това, което те кара надалеч от мен вечер да плачеш.
Да плачеш…
| |
