 |
Στίχοι: Χριστόφορος Μπαλαμπανίδης
Μουσική: Χρήστος Νικολόπουλος
Πρώτη εκτέλεση: Χαρούλα Αλεξίου
Όλα απόψε μιλούν και σε παρακαλούν
να γυρίσεις φωνάζουν
κι ό,τι ζήσαμε χτες σαν παλιές μουσικές
νιώθω να μ’ αγκαλιάζουν.
Όλα απόψε μιλούν για παλιές μας στιγμές
που δε λένε να σβήσουν
κι εγώ πάλι ζητώ μυστικά και φιλιά
που τα πήρες μαζί σου.
Βήμα βήμα νιώθω πως θα γυρίσεις
σαν το κύμα να με νανουρίσεις
μα τα βράδια όλα στο ίδιο χρώμα
γκρίζα πάντα και δεν ήρθες ακόμα.
Τι ωραίες στιγμές να σε νιώθω παντού
γύρω να σ’ ανασαίνω
πάλι να μου γελάς, για ζωή να μιλάς
και εγώ να σωπαίνω.
Τι ωραίες στιγμές να σε βλέπω ξανά
στ’ άδειο σπίτι να μπαίνεις
κι όταν θα με φιλάς λίγα να μου ζητάς
και πολλά να μου παίρνεις.
|  |
Lyrics: Hristoforos Balabanidis
Mузика: Hristos Nikolopoulos
Първото изпълнение: Haroula Alexiou
Всичко тази вечер говори и те моли,
да се върнеш те вика.
Преживяното вчера като музика стара
чувствам как ме прегръща.
Всичко тази вечер говори за наши мигове стари,
които не избледняват.
И търся пак тайни и целувки,
които ти взе със себе си.
Стъпка по стъпка чувствам, че ще се върнеш
като вълните да ме приспиш .
На вечерите в един и същ цвят са –
все са сиви и теб още те няма.
Какви хубави мигове да те усещам навсякъде
и да те вдишвам.
Пак да ми се усмихваш, да говориш за живота,
а аз да мълча.
Какви хубави мигове, пак да те виждам
как влизаш в празната къща.
И когато ме целуваш, от мен малко ще искаш,
а много ще взимаш.
| |
