 |
Στίχοι: Φοίβος Δεληβοριάς
Μουσική: Φοίβος Δεληβοριάς
Πρώτη εκτέλεση: Φοίβος Δεληβοριάς
Έχω μπροστά μου συνεχώς έναν καθρέφτη
που μ’ εμποδίζει ότι είναι πίσω του να δω
δεν έχω δει ποτέ μου πιο μεγάλο ψεύτη
και το χειρότερο, είναι όμοιος εγώ...
Δείχνει πολύ καλός ενώ εγώ δεν είμαι,
δείχνει κακός ενώ δεν είμαι ούτε αυτό
Όσοι μου λένε "φίλε όπως είσαι μείνε"
είναι όσοι χάψαν τον αντικατοπτρισμό
Έναν καθρέφτη συνεχώς έχω μπροστά μου
πάνω του πέφτει και ραγίζεται η καρδιά μου
πάνω του πέφτει και ραγίζεται η καρδιά μου,
ένα καθρέφτη συνεχώς έχω μπροστά μου...
Αντανακλά αυτά που θέλουν οι γυναίκες
κι έτσι τις πείθει ότι είμαι το άλλο τους μισό
μπροστά του γδύνονται του λεν(ε) γλυκές κουβέντες,
πίσω απ’ το τζάμι εγώ ολομόναχος κοιτώ
Κάνει παιχνίδι ως και με τα πρότυπά μου
τις θείες φωνές που μου μιλούσανε παιδί
τις φέρνει απέναντι μου και στα κυβικά μου
πάω να τις φτάσω και τσουγκρίζω στο γυαλί
Έναν καθρέφτη συνεχώς έχω μπροστά μου
πάνω του πέφτει και ραγίζεται η καρδιά μου
πάνω του πέφτει και ραγίζεται η καρδιά μου,
ένα καθρέφτη συνεχώς έχω μπροστά μου...
Ξέρω πως όλοι πια πιστεύουν σε καθρέφτες
σε οθόνες σε φωτοτυπίες και προβολείς
μέχρι παιχνίδια έχουν βγάλει που οι παίκτες
ζουν σε μια γυάλα και τους βλέπουμε όλοι εμείς
Μα εγώ θα κάνω τον καθρέφτη μου κομμάτια
ξέρω ότι αυτό που κρύβει πίσω του είσαι εσύ
εσύ που ψάχνεις μεσ’ τα μαύρα σου τα μάτια
να καθρεφτίζεις μόνο εμένα στην ζωή
|  |
Lyrics: Foivos Delivorias
Mузика: Foivos Delivorias
Първото изпълнение: Foivos Delivorias
Пред мен стои вечно едно огледало,
което пречи ми да видя това, което е зад него.
От него по-голям лъжец не съм виждал
и най-лошото е, че е също като мен.
Много добър изкарва ме, а аз не съм.
Лош ме изкарва, а не съм аз и това.
Които казват ми какъвто съм да си остана,
са тези, които в отражението вярват.
Пред мене вечно стои едно огледало,
на него пада и разбива се сърцето ми…
На него пада и разбива се сърцето ми.
Пред мене вечно стои едно огледало…
Отразява това, което искат жените,
убеждава ги, че съм тяхната половинка.
Пред него се събличат, нежно му говорят,
а зад стъклото аз гледам ги самичък.
Играе си дори с моите стандарти,
свещените гласове, които ми говореха като дете,
пред мен ги носи, на нивото ми ги сваля,
а аз опитвам се да ги достигна и по стъклото чукам.
Пред мене вечно стои едно огледало,
на него пада и разбива се сърцето ми…
На него пада и разбива се сърцето ми.
Пред мене вечно стои едно огледало…
Знам, че всички вече в огледала вярват,
в екрани, във фотокопия и прожекции,
дори игри направиха, в които играчите
в аквариум живеят и гледаме ги всички ние.
Но аз огледалото ще пръсна на парчета,
защото знам, зад него стоиш ти.
Ти, която искаш в твоите очи черни,
да се оглеждам само аз в този живот.
| |
