 |
Στίχοι: Ελεάνα Βραχάλη
Μουσική: Νίκος Αντύπας
Πρώτη εκτέλεση: Γιάννης Πλούταρχος
Τα παράθυρα άνοιξα γιατί μ’ έπνιγες και δεν άντεξα
τις κουρτίνες μου τράβηξα φως κι αέρας να μπει
Κι αν κυνήγησα χίμαιρες κι αν για μένα τα πάντα σήμαινες
να υπομένω περίμενες μα δεν έχω πνοή
Τι να σου κάνω που δεν είμαι Θεός
τι παραπάνω να μπορέσω και πώς
αν θες να πεθάνω ας αξίζει ο σκοπός
Τι να σου κάνω εγώ είμαι αυτός
Τρυφερά μου αισθήματα εγώ σου’δωσα πήρα μαθήματα
δεν ανήκω στα θύματα και γενναία αποχωρώ
δε φοβάμαι το δάκρυ μου και μπροστά σου τ’αφήνω αγάπη μου
κι αν γεννιέσαι στη στάχτη μου εγώ σε συγχωρώ
Τι να σου κάνω που δεν είμαι Θεός
τι παραπάνω να μπορέσω και πώς
αν θες να πεθάνω ας αξίζει ο σκοπός
Τι να σου κάνω εγώ είμαι αυτός
|  |
Lyrics: Eleana Vrahali
Mузика: Nikos Adypas
Първото изпълнение: Yiannis Ploutarhos
Прозорците отворих, защото се задушавах и не издържах
Завесите си дръпнах, светлина и въздух да влязат
И ако съм преследвал химери, и ако за мен всичко значеше,
да издържа очакваше, ала вече нямам въздух
Какво да направя, когато не съм Бог?
Какво друго е възможно да сторя и как?
Ако искаш да умра, нека целта да си струва
Какво да направя, аз съм просто такъв.
Нежните си чувства подарих ти - взех си урок
Не принадлежа към жертвите, затова благородно отстъпвам
Не се страхувам от сълзите си и пред теб любовта си поставям
И ако от моята пепел се раждаш, аз ти прощавам
Какво да направя, когато не съм Бог?
Какво друго е възможно да сторя и как?
Ако искаш да умра, нека целта да си струва
Какво да направя, аз съм просто такъв.
| |
