 |
Στίχοι: Λευτέρης Παπαδόπουλος
Μουσική: Απόστολος Καλδάρας
Πρώτη εκτέλεση: Σταμάτης Κόκοτας
Γιε μου, είν’ ο πόνος μου αβάσταχτος καλέ μου
που σε βλέπω σαν ξερόφυλλο του ανέμου
στη ζωή κυνηγημένος να γυρνάς
Γιε μου, δεν τον άκουσες τον δόλιο σου πατέρα
παρασύρθηκες και μέρα με τη μέρα
είσαι είκοσι χρονών κι όμως γερνάς
Γιε μου, τι περιμένεις, πε μου
σ’ έναν δρόμο λασπωμένο
θα ’σαι πάντα σαν δεντρί ξεριζωμένο
δίχως μοίρα, δίχως ήλιο κι ουρανό
Γιε μου, τον καημό μου συλλογίσου
γύρνα σπίτι να γλυκάνω την πληγή σου
γιε μου, γιε μου, πώς πονώ
Γιε μου, είν’ οι άνθρωποι απάνθρωποι καλέ μου
οι αρχόντοι είν’ εμπόροι του πολέμου
και γελούν όταν το δάκρυ μας κυλά
Γιε μου, μην πιστεύεις σε κανέναν ακριβέ μου
ως κι οι φίλοι σου χαρήκανε, Θεέ μου
που ’χεις πέσει τώρα τόσο χαμηλά
|  |
Lyrics: Lefteris Papadopoulos
Mузика: Apostolos Kaldaras
Първото изпълнение: Stamatis Kokotas
Сине мой, непоносима е болката, скъпи,
че те виждам като листо сухо от вятъра,
гонен в живота да се връщаш
Сине мой, не послуша злочестия си баща,
завличаше се ден след ден;
на двадесет години си, но се състаряваш.
Сине мой, какво чакаш, кажи ми?
По този кален път
ще си вечно като дърво изтръгнато,
без слънце, без съдба, без небе.
Сине мой, за мъката ми помисли,
върни се вкъщи раната ти да измия.
Сине мой, сине, как ме боли!
Сине мой, има хора жестоки, детето ми.
Господари са търговците на война;
и се смеят, когато се стичат сълзите ни.
Сине мой, не вярвай на никого, скъпи.
И приятелите ти се радват, Боже мой,
че толкова ниско си паднал!
| |
