Виелица
Αν είχαν άρωμα και χρώμα τα όνειρά μου
θα’τανε γκρίζα θα μύριζαν βροχή
σαν τον χειμώνα την ψυχή
Κάπου στο πάτωμα σπασμένη η καρδιά μου
σαν την κορνίζα που ήμασταν μαζί
έγινε θρύψαλα κι αυτή
Ανεμοθύελλα και δυνατός βοριάς
με καταιγίδα μοιάζει απόψε η μοναξιά μου
χίλιες φορές μου είχες πει πως μ’αγαπάς
χίλια κομμάτια έχεις κάνει την καρδιά μου
Ανεμοθύελλα και δυνατή βροχή
σ’ένα παράθυρο θολό και σκονισμένο
να περιμένω μήπως και φανείς εσύ
εσύ που κάποτε ήσουνα όλη μου η ζωή
Αν είχε δρόμους με δέντρα η ψυχή μου
θα’τανε άδειοι στο φως του δειλινού
σκόρπια ξερόφυλλα παντού
Ανεμοθύελλα και δυνατός βοριάς
με καταιγίδα μοιάζει απόψε η μοναξιά μου
χίλιες φορές μου είχες πει πως μ’αγαπάς
χίλια κομμάτια έχεις κάνει την καρδιά μου
Ανεμοθύελλα και δυνατή βροχή
σ’ένα παράθυρο θολό και σκονισμένο
να περιμένω μήπως και φανείς εσύ
εσύ που κάποτε ήσουνα όλη μου η ζωή
Ако сънищата ми имаха аромат и цвят
Щяха да са сиви и да миришат на дъжд
като душата на зимата
Накъде на пода моето сърце е разбито
като рамката на която сме двамата
и то стана на парчета
Виелица, и силен северен вятър
самотата ми прилича на буря сега
хиляди пъти ми каза, че ме обичаш
и на хиляди парчета разби сърцето ми
Виелица и силен дъжд
по замъгленото и прашно стъкло
и чакам момента да те видя отново
теб, която преди беше целия ми живот
ако душата ми имаше пътища с дървета,
те щяха да са празни в следобедната светлина
с разпръснати сухи листа навсякъде
Виелица, и силен северен вятър
самотата ми прилича на буря сега
хиляди пъти ми каза, че ме обичаш
и на хиляди парчета разби сърцето ми
Виелица и силен дъжд
по замъгленото и прашно стъкло
и чакам момента да те видя отново
теб, която преди беше целия ми живот
gop3to © 19.03.2009