Прощавай, майко

Μανούλα μου,
μου ’δωσες μια ζωή και μου ’πες "Ζήσε",
μα πώς να ζήσω σ’ αυτό τον κόσμο το σκληρό;
Μου ’δωσες μια καρδιά γεμάτη αγάπη,
μα τόσο δάκρυ δεν το αντέχω να το πιω.

Συγγνώμη, μάνα μου, χίλια συγγνώμη,
μα μου το λιώσαν το κορμί μου οι πόνοι.
Συγγνώμη, μάνα μου, εγώ θα φύγω,
δεν τη μπορώ την απονιά.

Συγγνώμη, μάνα μου, χίλια συγγνώμη,
μα μου το λιώσαν το κορμί μου οι πόνοι.
Συγγνώμη, μάνα μου, εγώ θα φύγω,
ταξίδι για τη λησμονιά.

Μανούλα μου,
μου έμαθες να πιστεύω στη θυσία,
μα υποκρισία έχει η ζωή μας και ψευτιά.
Μου ’δειξες τον πιο δύσκολο το δρόμο,
μα η πίκρα μόνο μου έχει μείνει συντροφιά.


Майчице моя,
ти ми даде живот и ми рече "Живей!".
Но как да живея в този свят тъй жесток?
Ти ми даде сърце, с любов преизпълнено,
но толкова много сълзи не издържам да пия.

Прощавай, майко, съжалявам много,
но болките стопиха тялото ми.
Прощавай, майко, аз ще тръгвам,
с безсърдечността не мога да се справя.

Прощавай, майко, съжалявам много,
но болките стопиха тялото ми.
Прощавай, майко, аз ще тръгвам
на едно пътуване към забравата.

Майчице моя,
ти ме учи в саможертвата да вярвам,
но лицемерието и лъжите властват в нашия живот.
Ти по-трудния път ми показа,
но с мен единствено горчилката остана.

gop3to © 19.03.2009

Εκτύπωση από: http://www.stixoi.info