Една празна чиния на масата
Ένα πιάτο άδειο στο τραπέζι,
μια καρέκλα πάντα αδειανή,
σε προσμένουν πότε θα γυρίσεις
απ’ τα ξένα, δόλιο μας παιδί.
Δηλητήριο στο στόμα
είναι η κάθε μας μπουκιά
μέχρι που να ’ρθεις, παιδί μας,
απ’ τη μαύρη ξενιτιά.
Η μανούλα πάντοτε κλαμένη,
ο πατέρας όλο σκεφτικός
και τ’ αδέρφια σου και η καλή σου
σκέπτονται εσένα συνεχώς.
Πότε θά ’ρθεις, πότε θά ’ρθεις
απ’ τη μαύρη ξενιτιά
να χαρεί το σπιτικό μας
και η μαύρη μας καρδιά.
Една празна чиния на масата,
един винаги празен стол,
в очакване кога ще се завърне,
от коварната чужбина нашето дете.
Отрова в устата
е всеки наш залък,
докато се върне детето ни,
от черната чужбина.
Майчицата постоянно плаче,
бащата непрекъснато замислен,
братчето и то доброто,ах
непрестан но за теб мислят.
Кога ще се върнеш,кога ще се върнеш,
от черната чужбина,
да зарадваш домът ни,
и почернените ни сърца.
gopata, Giwrgos © 04.04.2009