Любовта не е дете на разума
Σβήσε το φως σβήσ’ τα παλιά σβήσε κι εμένα
και άντε να φτιάξεις μιαν αγάπη απ’ την αρχή
είν’ τα βουνά στη μοναξιά συνηθισμένα
κι αντέχουν πάντα στο χιονιά και στη βροχή
Εγώ σε δέχτηκα με όλες σου τις πράξεις
δεν είν’ ο έρωτας παιδί της λογικής
όπου κι αν πας όπου βρεθείς όπου κι αν ψάξεις
τόση αγάπη πες μου πού θα ξαναβρείς
Είσαι εδώ τρέχεις πιο κεί κάνεις μια βόλτα
και δε μιλάς που σου ζητάω μιαν αρχή
ειλικρινά σε ικετεύω εδώ στην πόρτα
το ξέρεις είμαι μια καρδούλα μια ψυχή
Εγώ σε δέχτηκα με όλες σου τις πράξεις
δεν είν’ ο έρωτας παιδί της λογικής
όπου κι αν πας όπου βρεθείς όπου κι αν ψάξεις
τόση αγάπη πες μου πού θα ξαναβρείς
Загаси светлините,изтрий миналото,заличи и мен
и изгради една любов от начало
планините са в самота обичайно
и издържат винаги на снега и дъжда.
Приех те с всичките ти постъпки
любовта не е дете на разума
където и да отидеш, където и да се намираш, където и да потърсиш
толко любов, кажи ми къде ще намериш.
Тук си,тичаш там,разхождаш се
и не отговаряш като искам ново начало
пред вратата те моля искрено, горещо
знаеш че съм едно сърце, една душа.
Приех те с всичките ти постъпки
любовта не е дете на разума
където и да отидеш, където и да се намираш, където и да потърсиш
толко любов, кажи ми къде ще намериш.
gopata, Giwrgos © 06.04.2009