А съзнанието пак будува
Τ’ άστρα ψηλά στον ουρανό
μονάχος μου χαζεύω
να ’ ξερες πόσο μάτια μου
απόψε τα ζηλεύω
που ούτε μια νύχτα δεν περνά
εκείνα να μην βγούνε
κι ως το πρωί αγάπη μου
σε βλέπουν και σ’ ακούνε
Και ο νους μου πάλι ξενυχτά
εσένα συλλογιέται
μόνη κι απόψε είν’ η καρδιά
και δεν παρηγοριέται
Σαν ήλιος κάθε δειλινό
μέσα στην αγκαλιά μου
βασίλευες και έλουζες
με φως τα όνειρα μου
κι είναι μακριά σου η μοναξιά
πόνος που δεν αντέχω
κι είναι που ακόμα σ’ αγαπώ
κι ας μη μπορώ να σ’ έχω
В звездите високо в небето
самотен се взирам
да знаеш колко,любов моя
тази вечер ги ревнувам.
Че нито нощ не мина
без там да излязат
и до сутринта,любов моя
те гледат и те чуват.
И съзнанието ми пак будува
за теб си мисли
самотно е таз вечер сърцето
и няма утеха.
Като слънцето при изгрев
в мойте прегръдки
царуваш и къпеш
в светлина мечтите ми.
Далеко от теб е самотата
мъко моя,не издържам
и все още те обичам
дори да не мога да те имам
gopata, Giwrgos © 06.04.2009