Не се страхувам от живота
Μόνος μου μεσ’ στα σκοτεινά
μ’ αέρηδες και κρύο
παλεύω με το ξαφνικά
που κάνει το ένα δύο
Ότι με πίκρανε πολύ
στα μάτια το κοιτάω
κι αφού του δώσω ένα φιλί
αντίθετα τραβάω
Δε τη φοβάμαι τη ζωή
τίποτα δε φοβάμαι
μου φτάνει μόνο μια στιγμή
στην αγκαλιά σου να ’μαι
Δε τη φοβάμαι τη ζωή
στα δύσκολα αντέχω
και αν πέφτω κάτω σαν παιδί
σηκώνομαι και τρέχω
Παίρνω στα χέρια μου ξανά
του χρόνου το τιμόνι
και ότι ακόμα με πονά
σε λίγο τρώει σκόνη
Δε τη φοβάμαι τη ζωή
τίποτα δε φοβάμαι
μου φτάνει μόνο μια στιγμή
στην αγκαλιά σου να ’μαι
Δε τη φοβάμαι τη ζωή
στα δύσκολα αντέχω
και αν πέφτω κάτω σαν παιδί
σηκώνομαι και τρέχω
Сам в тъмнината
с ветрове и студ
боря се с внезапностите
които правят едното на две.
Това, което ме нарани много
в очите го гледам
и щом му дам една целувка
обратното получавам.
Не се страхувам от живота
от нищо не се страхувам
стига ми само един миг
в прегръдките ти да съм
Не се страхувам от живота
на трудности издържам
и ако падам долу като дете
изправям се и тичам.
Поемам в ръцете си отново
кормилото на времето
и това, което все още ме боли
след малко гълта прахта.
Не се страхувам от живота
от нищо не се страхувам
стига ми само един миг
в прегръдките ти да съм
Не се страхувам от живота
на трудности издържам
и ако падам долу като дете
изправям се и тичам.
gopata, Giwrgos © 13.04.2009