Но къде да отида

Σ’ ένα δωμάτιο σκοτεινό
έψαχνα να ονειρευτώ κάτι δικό μου
Είχα τα μάτια μου κλειστά
πάλευα μέσα στη φωτιά τον εαυτό μου

Μα έγιν’ η σκέψη φυλακή
γίναν χιλιάδες τα γιατί μες το μυαλό μου

Κι είπα να φύγω να σωθώ
να κάνω κάτι πια κι εγώ για το καλό μου

Είπα να φύγω
ν’ αλλάξω δρόμο στην καρδιά

Είπα να φύγω
να μην πονάω άλλο πια

Μα που να πάω
που σ’ αγαπώ τόσο πολύ

Μα που να πάω
αφού είσαι όλη μου η ζωή

Σε μια παραίσθηση τρελή
έψανα λόγο κι αφορμή στον πανικό μου
Να βρω τον τρόπο να σου πω
πως έπαψα να αγαπώ τον εαυτό μου

Μα εσύ δεν ήσουν εκεί
μιλούσα μόνος στη σιωπή με τον καημό μου
Κι είπα να φύγω να σωθώ
να κάνω κάτι πια κι εγώ για το καλό μου


В една тъмна стая
исках да си помечтая за нещо мое
Очите ми бяха затворени ..
и се борех в огъня със себе си

Но мисълта стана "затвор"
появиха се хиляди"Защо?" в главата ми

Казах си "Да си тръгна, да се спася,
да направя вече нещо и аз за мое добро!"

Казах си "Да си тръгна,
да променя пътя на сърцето"

Казах си "Да си тръгна,
да не страдам повече"

Но къде да отида,
когато толкова много те обичем?

Но къде да отида,
след като ти си целият ми живот?

В една луда заблуда
търсех причина и мотив в паниката си
Да намеря начин да ти кажа,
че престанах да обичам себе си

Но ти не беше там
говорех сам в мълчанието с мъката си
И си казах "Да си тръгна, да се спася,
Да направя вече нещо и аз за мое добро"

gopata, Giwrgos © 22.04.2009

Εκτύπωση από: http://www.stixoi.info