Безизходицата
Μια χαραμάδα απ’ το παντζούρι λίγο φως
κι ένα παράθυρο που χρόνια έχει ν’ ανοίξει
νιώθω το τέλος και ο πόνος δυνατός
σαν μια σελίδα που δε λέει να γυρίσει
Θέλω να βγω απ’ τ’ αδιέξοδο αυτό θέλω να βγω
μα τους ανθρώπους τους φοβάμαι κι είναι αλήθεια
την εγκατάλειψη τη γνώρισα τη ζω
τη μοναξιά μου τη ζωγράφισα στα στήθια
Με αναμνήσεις και με όνειρα μπορεί
να `χω γεμίσει το δωμάτιο που μένω
τη μοναξιά κι αν δεν τη νίκησε κανείς
εγώ είμαι εδώ και να θυμάσαι περιμένω
Θέλω να βγω απ’ τ’ αδιέξοδο αυτό θέλω να βγω
μα τους ανθρώπους τους φοβάμαι κι είναι αλήθεια
την εγκατάλειψη τη γνώρισα τη ζω
τη μοναξιά μου τη ζωγράφισα στα στήθια
Лъч светлина от процепа на щората
и един прозорец с години неотварян,
чувствам краят и силна болка,
като една страница която не мога да обърна.
Искам да излеза, от безизходицата искам да излеза,
но се страхувам от хората и е истина
раздялата познах и изживявам,
самотата, изпълва гърдите ми.
Със спомени и мечти може
да съм напълнил стаята където живея,
самотата и щом никой не я е победил,
аз съм тук и чакам да си сетиш.
Искам да излеза, от безизходицата искам да излеза,
но се страхувам от хората и е истина
раздялата познах и изживявам,
самотата, изпълва гърдите ми.
vinocherpeca, Κώστας © 26.05.2010