Всичко напомня за теб
Όλα σε θυμίζουν,
απλά κι αγαπημένα,
πράγματα δικά σου, καθημερινά
σαν να περιμένουν κι αυτά μαζί μ’ εμένα
νά ’ρθεις κι ας χαράξει για στερνή φορά.
Όλη μας η αγάπη την κάμαρα γεμίζει
σαν ένα τραγούδι που λέγαμε κι οι δυο,
πρόσωπα και λόγια και τ’ όνειρο που τρίζει,
σαν θα ξημερώσει τι θα ’ν’ αληθινό.
Όλα σε θυμίζουν,
απλά κι αγαπημένα,
πράγματα δικά σου, καθημερινά.
Όλα σε θυμίζουν,
κι οι πιο καλοί μας φίλοι.
Άλλος στην ταβέρνα, άλλος σινεμά.
Μόνη μου διαβάζω το γράμμα που ’χες στείλει
πριν να φιληθούμε πρώτη μας φορά.
Όλη μας η αγάπη την κάμαρα γεμίζει
σαν ένα τραγούδι που λέγαμε κι οι δυο,
πρόσωπα και λόγια και τ’ όνειρο που τρίζει,
σαν θα ξημερώσει τι θα ’ν’ αληθινό.
Όλα σε θυμίζουν,
απλά κι αγαπημένα,
πράγματα δικά σου, καθημερινά.
Всичко за теб напомня:
простички и любими
твои вещи разни, всеки божи ден.
Като че ли чакат и те заедно с мене
да дойдеш, пък ако ще да съмне за последен път
Любовта ни цяла стаята изпълва,
като да е песен, която сме пели заедно.
Лица и думи и сънят, който проскърцва.
Щом утрото настъпи кое ще бъде истинско?
Всичко за теб напомня:
простички и любими
твои вещи разни, всеки божи ден.
Всичко за теб напомня,
приятелите ни любими,
някои виждам ги в таверната, други пък на кино.
Сама чета писмото, което ми изпрати
преди да се целунем с теб за първи път.
Любовта ни цяла стаята изпълва,
като да е песен, която сме пели заедно.
Лица и думи и сънят, който проскърцва.
Щом утрото настъпи кое ще бъде истинско?
Всичко за теб напомня:
простички и любими
твои вещи разни, всеки божи ден.
feishtica © 26.05.2010