Тринайсет огъня
Θ’ ανάψω δεκατρείς φωτιές
Μια και δε φάνηκε απόψε το φεγγάρι
Κι ο πιο παλιός μου αμανές
Απ’ το βαθύ σου ύπνο θα `ρθει να σε πάρει.
Και στη δωδέκατη φωτιά
Όλα τα ρούχα που φοράς θα κάψω φως μου
Κι από το στήθος μου βαθιά
Θα βγει λυγμός ν’ ανάψει
Τις φωτιές του κόσμου.
Να μην αργήσεις
Κι όταν ξυπνήσεις
Τη φλόγα της καρδιάς
Έλα να σβήσεις
Να μην αργήσεις
Κι όταν μ’ αφήσεις
Να τάξεις της φωτιάς
Πως θα γυρίσεις.
Θ’ ανάψω δεκατρείς φωτιές
και θα διαλέξω το αστέρι που σου μοιάζει
Θα πω στη νύχτα τρεις φορές
Το όνομά σου με παράπονο και νάζι
Κι από τον ύπνο σου θα βγεις
Θ’ ακολουθήσεις το τραγούδι της ψυχής μου
Σ’ ένα άλλο όνειρο θα μπεις
Αυτό που διάλεξε ο νοτιάς και το κορμί μου
Тринайсет огъня ще запаля,
понеже тази вечер е безлунна.
И моят танц прастар
ще дойде в твоя сън дълбок, за да те вземе.
И в огъня дванайсети
ще изгоря аз всичките ти дрехи, скъпи.
И от дълбините на гърдите ми
ще се изтръгне стон, който в целия свят огньове ще разпали.
Не закъснявай
и щом се събудиш,
пламъците в сърцето ми
ела да загасиш.
Не закъснявай,
а когато ме оставяш,
на огъня да се вречеш,
че ще се върнеш.
Тринайсет огъня ще запаля
и ще избера звезда, която на теб прилича.
И в нощта три пъти ще изрека
твоето име жално и кокетно.
И ще излезеш ти от своя сън,
след песента на моята душа ще тръгнеш.
Ще влезеш в един друг сън,
избран от южняка и от моето тяло.
feishtica © 26.05.2010