Всичко щеше да се промени
Μια βροχή
εμύριζε το χώμα βροχή
κι η καρδιά
σου είχε παραδώσει τα κλειδιά
Σ’ αγαπώ
δε μου `πες μια φορά σ’ αγαπώ
κι η ψυχή πλημμύρισε παράπονο
Κρίμα που δεν τόλμησες.
Αχ αν μ’ αγαπούσες όλα θα `χανε αλλάξει
θα `μουνα τρελή από το πρώτο σου φιλί
Δε θα είχα βάλει τη ζωή μου σε μια τάξη
σπίτι και δουλειά κι ούτ’ ένα αστέρι στα μαλλιά
Μια φορά
η μοίρα μας μοιράζει φτερά
μια φορά
και ύστερα ναυάγια και φθορά
Δες κι εσύ
κατάντησες σαν όλους κι εσύ
η χρυσή της νιότης μου επανάσταση
Дъжд,
миришеше пръстта на дъжд.
А сърцето ми
за тебе беше се отключило.
Обичам те,
дори веднъж „обичам те” не каза
и душата ми започна да се дави в болка.
Жалко, че не дръзна…
Ах, ако ме обичаше, всичко щеше да се промени.
Щях да полудея още от първата ти целувка.
Нямаше да вкарам живота си в тези релси:
от работа вкъщи и нито една звезда в косите.
Само веднъж
съдбата дава ни крила.
Само веднъж,
а след това крушения и беди.
Виж се и ти,
и ти изпадна като всички други,
златен бунт на моята младост.
feishtica © 27.11.2010