И аз като град
Μου λες πως είμαι, μάτια μου
πόλη μενεξεδένια,
στις γειτονιές μου πως μεθάς
την πιο κρυφή σου έννοια.
Μου λες πως είμαι τ’ όνειρο,
τ’ ονειροδρόμιό σου,
τη μια ταξίδι στη χαρά
την άλλη στο χαμό σου.
Κι εγώ σαν πόλη αφήνομαι
τη νύχτα του Σαββάτου
να κάνεις στην αγκάλη μου
το γύρο του θανάτου.
Συχνά μου λες τ’ αστεία σου
για να γελώ λιγάκι,
στα Λούνα Παρκ του γέλιου μου
να παίζεις σαν παιδάκι.
Μες στα γρανάζια πιάνεσαι,
θύμα στην αγκαλιά μου.
Κάνεις πως φεύγεις μα γυρνάς
και λιώνεις πιο βαθιά μου.
Казваш ми, любими мой,
че съм град виолетов.
И че опиваш из махалите ми
най-тайното си безпокойство.
Казваш, че съм твоята мечта,
аеродрумът на сънищата ти.
Веднъж пътуваш към радостта,
а след това към загубата.
И като град аз се оставям
всяка събота вечер.
И в моите прегръдки
смъртта заобикаляш.
Ти често смешки ми разказваш,
за да се посмея малко.
В лунапарка на смеха ми
като дете да поиграеш.
Сред колелата зъбни се заклещваш,
жертва на моята прегръдка.
Че тръгваш правиш се, после се връщаш
и се разтапяш още по-дълбоко в мен.
feishtica © 27.11.2010