Майката | ||
Δεν είμαι πια γυναίκα γιε μου είμαι ένα δέντρο που ξερίζωσαν, είμαι ένα βογκητό του ανέμου μέσα στη νύχτα του χιονιά. Δεν έχω μάτια να κοιτάζουν δυο βρύσες έχω για το κλάμα μου, χίλια μαχαίρια που με σφάζουν σ’ αυτού του κόσμου τη γωνιά. Όπου γυρνάω, για σένα μιλώ, Μάη μου παιδί μου, ήλιε μου εσύ, μοναξιά μου χρυσή, ψίχα απ’ την ψυχή μου, χαρά που έχασα. Δεν είμαι πια γυναίκα φως μου είμαι μια μάνα δίχως αύριο, ένα άγριο πουλί στου κόσμου την παγωμένη ανασαίμια. Τίποτα πια δε με αγγίζει η μέρα πάει, η νύχτα έρχεται μονάχα ο πόνος μου μουγκρίζει μεσ’ της καρδιάς την ερημιά. Όπου γυρνάω, για σένα μιλώ... | Не съм жена аз вече, сине, а съм дърво изкоренено. Воят на вятъра съм аз насред виелицата нощна. Очи да гледам вече нямам, а два чучура за сълзите ми. Хиляди ножове ме съсичат някъде накрай света. Където и да ида, за теб говоря, мой май, дете мое. Мое слънце, моя самота златна, трошица от душата ми. Радост моя загубена. Вече не съм жена, светлина моя, майка съм аз без свое утре. Дива птица съм аз в ледения дъх на този свят. Нищичко вече не ме докосва, денят си отива и пада нощ. И само болката ми вие на сърцето в пустошта. Където и да ида, за теб говоря... | |
feishtica © 27.11.2010 |
Εκτύπωση από: http://www.stixoi.info