Драсни ми клечката
Να μη με φώτιζαν τέτοια μάτια,
να μη με λιώνανε τόσοι στεναγμοί,
να μη με χώριζαν δυο κομμάτια,
νύχτες που βγάζουν σ’ άλλα μονοπάτια
και έχουν το κορμί σου αφορμή,
και έχουν το κορμί σου αφορμή.
Ρίξε στο κορμί μου σπίρτο να πυρποληθώ,
αυτή η αγάπη στ’ άστρα μ’ ανεβάζει,
κι άσε να καώ όπως θέλω και να χρεωθώ,
αυτό το λάθος μόνο μου ταιριάζει.
Αγάπη που ’γινες σώμα κι αίμα,
χωρίς εσένα όλα είναι ξενιτιές.
Αν η αλήθεια σου γίνει ψέμα,
στάχτη να γίνω μέσα σ’ ένα βλέμμα
που τις νύχτες βάζει πυρκαγιές,
που τις νύχτες βάζει πυρκαγιές.
Да не ме огряваха такива очи
да не ме разтапяха толкова въздишки
да не ме разделяха на две парчета,
нощи, които отвеждат до други пътеки
и имат тялото ти за повод,
и имат тялото ти за повод.
Драсни ми клечката да изгоря
тази любов при звездите ме възнася,
и остави ме да горя както искам и да се задължа
само тази грешка ми допада.
Любов, която стана тяло и кръв
без теб всичко е чуждо.
Ако истаната се превтърне лъжа,
на прах да стана от един поглед,
който през нощите подпалва пожари,
който през нощите подпалва пожари.
vinocherpeca, Κώστας © 17.02.2011