Като угаснало въгленче
Πέντε χρόνια σ’ αγαπούσα
και δεν έβγαζα μιλιά
και το χώμα δεν πατούσα
μην τρομάξουν τα πουλιά
Σαν σβησμένο καρβουνάκι
πεταμένο στη γωνιά
ήταν η δική μου αγάπη
στη δική σου την καρδιά
Ξένος κόσμος μου μιλάει
και μου κάνει συντροφιά
είσαι ρούχο που δε βγαίνει
πάνω απ’ τη λαβωματιά
Σαν σβησμένο καρβουνάκι
πεταμένο στη γωνιά
ήταν η δική μου αγάπη
στη δική σου την καρδιά
Пет години те обичах
и не казвах и дума
и по пода де тропах
да не изплаша птичките
Като угаснало въгленче
захвърлено в ъгъла
беше любовта ми
в твоето сърце
Непознатите ми говорят
и ми прават компания
като дреха си, която не
отлепя от раната
Като угаснало въгленче
захвърлено в ъгъла
беше любовта ми
в твоето сърце
vinocherpeca, Κώστας © 19.02.2011