Какво разбра

Παραμιλάω μες στη νύχτα
και με βρίσκει το πρωί
σ’ ένα παγκάκι να κοιμάμαι
με κουβέρτα τη σιωπή.
Στην παγωνιά σου είμαι σπουργίτι,
πού να πάω, πού να κρυφτώ;
Έγινε φυλακή ο κόσμος
και φοβάμαι να σκεφτώ.

Τι κατάλαβες που μ’ έκανες κουρέλι,
τι κατάλαβες που μ’ έκανες τρελή;
Μια εξήγηση η φτωχή καρδιά μου θέλει
και ας είναι η χαριστική βολή.

Δεν έχω σπίτι για να μείνω,
ούτε φίλους και γνωστούς.
Ό,τι μ’ απόμεινε ένα δάκρυ,
μια φωνή που δεν ακούς.
Έχει στερέψει η αντοχή μου,
με το ζόρι περπατώ.
Έχω το θάνατο παρέα
κι απ’ το χέρι τον κρατώ.


Бълнувам през нощите
и ме намира утрото
на една пейчица да спя
завита с тишина.
В студа ти съм врабче,
къде да отида, къде да се скрия?
Стана затвор света
и ме е страх да си помисля.

Какво разбра, че ме направи на парцал,
какво разбра, че ме направи на луда,
Едно обяснение бедното ми сърце иска
и ако ще да е смъртоносен удар.

Нямам къща да остана,
нито приятели и познати.
Каквото ми остана енда сълза,
един глас, който не чуваш.
Свърши силата ми,
с мъка вървя.
Имам смъртта за компания
и за ръката я държа.

vinocherpeca, Κώστας © 24.03.2011

Εκτύπωση από: http://www.stixoi.info