Моята снежна Аннула
Πάει καιρός που το φεγγάρι δεν περνάει από `δω
Το τοπίο είναι χακί, τρώει την καρδιά σου
Σε λευκό χαρτί τη νύχτα ξαναγράφω σ’ αγαπώ
στη σκοπιά παραμιλάω τ’ όνομά σου
Αχ, Αννούλα του χιονιά
δε θα είμαι πια μαζί σου
στου Δεκέμβρη τις εννιά
που έχεις Άννα τη γιορτή σου
Χτες το βράδυ στ’ όνειρό μου, τι σου είναι το μυαλό
μπήκαν, λέει, περιστέρια στο στρατώνα
Κι όπως το `φερε η κουβέντα, μου είπαν όνειρο κι αυτό
σήκω πήγαινε στην Άννα του χειμώνα
Αχ, Αννούλα του χιονιά...
Отдавна луната не е минавала оттук,
пейзажът е в цвят каки и разяжда сърцето ти.
Върху бял лист нощем пиша отново „обичам те”,
На поста си бълнувам името ти.
Ах, моя снежна Аннула,
вече няма да съм с теб
на девети декември,
когато празнуваш, Анна.
Снощи в сънищата ми - какво нещо е умът -
долетяха гълъби в казармата.
Разприказвахме се и те ми казаха, че и това е сън.
„Ставай и върви да доведеш своята зимна Анна. "
Ах, моя снежна Аннула...
feishtica © 03.05.2016