Не ти позволявам
Φύγε κι άσε με να ζήσω τη ζωή μου πάλι
δεν μπορώ να σ’αγαπήσω δεύτερη φορά
και να θέλω να γυρίσω κάτι δε μ’αφήνει
κάτι με κρατάει πίσω κι όλο με πονά
Κι ότι ζήσαμε παρέα πρέπει τώρα να ξεχάσεις
πιο καλά θα’σαι μακριά μου πιο καλά κι εγώ
Να μου μιλάς όπως παλιά δεν επιτρέπεται
κι όταν με βλέπεις μη με παίρνεις αγκαλιά
να μ’αγαπάς ν’ανησυχείς απαγορεύεται
γιατί δε θέλω να θυμάμαι άλλο πια
Κι αν μπορεί να σ’αγαπάω τι θα ωφελήσει
δεν υπάρχει άλλη λύση μόνο ο χωρισμός
κι αν τηλέφωνα με παίρνεις δε μιλάς και κλείνεις
η ανάσα σου μιλάει και μου λέει πως
ότι ζήσαμε θυμάσαι και αφάνταστα λυπάσαι
απορείς κι όλο φοβάσαι απορώ κι εγώ
Να μου μιλάς όπως παλιά δεν επιτρέπεται
κι όταν με βλέπεις μη με παίρνεις αγκαλιά
να μ’αγαπάς ν’ανησυχείς απαγορεύεται
γιατί δε θέλω να θυμάμαι άλλο πια
Отиди си и ме остави да живея живота си отново
Не мога да те обичам втори път
И да искам да се върна, нещо не ми дава
Нещо ме задържа и страдам за това
Трябва да забравиш всичко, което сме преживяли заедно
по-добре ще си без мен – по-добре ще съм и аз.
Да ми говориш, както преди – не ти позволявам!
И когато ме видиш – не ме прегръщай!
Да ме обичаш, да се притесняваш за мен– забранявам ти!
Защото не искам да помня нищо повече!
Дори да мога още да те обичам, каква ще е разликата?
Няма разрешение за нас – освен раздялата.
И дори да ми се обадиш, без да говориш и после да затвориш
Дъхът ти ми говори и ми казва
Че си спомняш всичко, което сме преживяли и колко съжаляваш
Чудиш се и си изплашен – чудя се и аз...
Да ми говориш, както преди – не ти позволявам!
И когато ме видиш – не ме прегръщай!
Да ме обичаш, да се притесняваш за мен– забранявам ти!
Защото не искам да помня нищо повече!
kikificky © 08.06.2007