В Солун
Ήρθες και έφυγες σαν άνεμος και τώρα δεν καταλαβαίνω πώς
μου είπες «σ’ αγαπάω» μα πρέπει αλλού να πάω, να σωθώ.
Προσωπικός μου ήσουν άγγελος και τώρα σκοτεινιάζει ο ουρανός.
Όταν μου λες αντίο γινόμαστε κι οι δύο ένας καημός.
Κι αν δεν ανέχεσαι τα βουρκωμένα μάτια,
κι αν δεν μπορείς τις μακρινές διαδρομές.
στη Σαλονίκη να μην έρχεσαι ποτέ τις Κυριακές
Να σε κοιτάζω άλλο δεν μπορώ γιατί μπερδεύομαι και απορώ,
που λες πως δεν αντέχεις στο πλάι σου να μ’ έχεις, απορώ.
Είπες να σε αγγίζω πως δε θες κι ότι θυμάσαι πάντα αυτά που λες.
Από ένα «κατά λάθος» κάνεις μεγάλο λάθος και θα κλαις.
Κι αν δεν ανέχεσαι τα βουρκωμένα μάτια,
κι αν δεν μπορείς τις μακρινές διαδρομές.
στη Σαλονίκη να μην έρχεσαι ποτέ τις Κυριακές
Идваш и си отиваш като вятър не разбирам как можеш
да ми казваш "обичам те”, но трябва да отида другаде, да се спася.
Ти беше моят личен ангел, сега небето потъмнява.
Когато ми казваш сбогом, превръщаме се и двамата в една мъка.
И ако не търпиш очите, плувнали в сълзи,
и ако не можеш да издържаш голямото разстояние,
никога повече в Солун не идвай в неделите.
Да те гледам повече не мога, защото ме объркваш и се чудя
как можеш да ми казваш, че не издържаш повече да съм до теб.
Казваш, че не искаш повече да те докосвам и че винаги помниш думите си.
От една нежелана прищявка правиш голяма грешка и ще плачеш.
И ако не търпиш очите, плувнали в сълзи,
и ако не можеш да издържаш голямото разстояние,
никога повече в Солун не идвай в неделите.
kikificky © 13.06.2007