Изоставен
Στο σπίτι μέσα είμαι κλεισμένος
σε άδειες σκέψεις είμαι βυθισμένος
να ζω μπροστά μου το ίδιο έργο σε επανάληψη
Το φως μου είναι αναμμένο
κάθομαι μόνος και σε περιμένω
μα οι νύχτες γράφουν στην αγκαλιά μου εγκατάλειψη
Πονάω γύρνα πίσω πάλι
Ξεσπάω ζω σε μαύρο χάλι
Πώς μπορείς και με πετάς
φεύγεις και με παρατάς
τόσο γρήγορα ξεχνάς δε μ’αγαπάς
Κι όλα πάλι απ’την αρχή
βλέπω στο άδειο μου κορμί
μια λέξη να ’χει χαρακτεί
εγκατάλειψη
Η ώρα έχει πια περάσει
κι εσύ δεν ήρθες μ’έχεις ξεπεράσει
και η καρδιά μου να έχει πέσει σε κατάθλιψη
Πονάω γύρνα πίσω πάλι
Ξεσπάω ζω σε μαύρο χάλι
Πώς μπορείς και με πετάς
φεύγεις και με παρατάς
τόσο γρήγορα ξεχνάς δε μ’αγαπάς
Κι όλα πάλι απ’την αρχή
βλέπω στο άδειο μου κορμί
μια λέξη να ’χει χαρακτεί
εγκατάλειψη
В къщата съм затворен,
в празни мисли съм потънал,
пред очите си отново все същото да изживявам.
Лампата ми е пусната,
стоя сам и те чакам,
но нощите изписват в прегръдката ми "изоставен"
Страдам, върни се обратно!
Пръсвам се, живея в черен ад!
Как можеш да ме напускаш,
тръгваш и ме изоставяш?
Толкова бързо забравяш.
Не ме обичаш.
И отново всичко отначало.
Виждам в празното си тяло
запечатана едничка дума: "изоставен"
Часът вече изтече,
а ти не дойде - забравила си ме вече.
И сърцето ми изпадна в бездна от страдание.
Страдам, върни се обратно!
Пръсвам се, живея в черен ад!
Как можеш да ме напускаш,
тръгваш и ме изоставяш?
Толкова бързо забравяш.
Не ме обичаш.
И отново всичко отначало.
Виждам в празното си тяло
запечатана едничка дума: "изоставен"
kikificky © 18.06.2007