Изгубени (Няма път, по който да вървя)
Δεν έχει δρόμο να διαβώ
σοκάκι να περάσω
Γωνιά να μη σε θυμηθώ
ημέρα να μη κλάψω
Δεν έχει μέρα να μην πω
βραδιά να μη μιλήσω
νύκτα να μη σ’ αναζητώ
βαθιά να σε φιλήσω
Όλες οι ώρες γίνανε
φωνή που σε φωνάζουν
κι οι νύκτες γίναν δάκρυα
που στη καρδιά μου στάζουν
Няма път, по който да вървя,
пътеки, които да пресичам,
ъгъл, на който за теб да не си спомням,
ден, в който да не плача.
Няма ден, в който да не говоря
вечер, в която да не споменавам,
нощ, в която да не те търся
силно да те целуна.
Всички часове се превърнаха
в глас, който те вика.
А нощите в сълзи се превърнаха,
които се стичат в сърцето ми.
gop3to © 17.03.2009