 |
Στίχοι: Ελεάνα Βραχάλη
Μουσική: Μιχάλης Χατζηγιάννης
Πρώτη εκτέλεση: Μιχάλης Χατζηγιάννης
Αγκαλιά να με πάρεις θάλασσά μου εσύ
τη μπορώ την αρμύρα και ας είμαι πληγή.
Γίνε δρόμος και μοίρα θάλασσά μου και πες
τι σημαίνουν οι λέξεις αλλά κι οι σιωπές.
Αν με ζητήσει κανείς
δεν υπάρχω εγώ γίναμε ένα να πεις.
Μέσα σου χάθηκα πια
απ’ το λίγο που ζω ας πνιγώ στα βαθιά.
Αν με ζητήσει κανείς
θάλασσα σώσε με κάτι να βρεις να τους πεις.
Μέσα στα κύματά σου να με κρύβεις εδώ
από ψέμα κι ανθρώπους πλημμυρίζω καημό.
Αν με ζητήσει κανείς
δεν υπάρχω εγώ γίναμε ένα να πεις.
Μέσα σου χάθηκα πια
απ’ το λίγο που ζω ας πνιγώ στα βαθιά.
Αν με ζητήσει κανείς
θάλασσα σώσε με κάτι να βρεις να τους πεις.
|  |
Lyrics: Eleana Vrahali
Mузика: Mihalis Hatziyiannis
Първото изпълнение: Mihalis Hatziyiannis
В прегръдка да ме вземеш море мое ти
мога да издържа на соленоста ти ако съм рана.
Стани пътя и съдба морето ми и кажи
какво значат думите но също така и тишината
Ако ме потърси някой
не съществувам аз станахме едно да кажеш.
В теб се изгубих вече
от малко което живеем, нека се удавим в бездната(дулбините)
Амо ме потърси някой
море спаси ме нещо намери да им кажеш.
Във вълните си да ме скриеш тук
от лъжа и хората преливам от мъка
Ако ме потърси някой
не съществувам аз станахме едно да кажеш.
В теб се изгубих вече
от малко което живеем, нека се удавим в бездната(дулбините)
Амо ме потърси някой
море спаси ме нещо намери да им кажеш.
| |
