Под ризата ми
Κάτω απ’ το πουκάμισό μου η καρδιά μου σβήνει κι αν το σφάλμα είναι δικό μου δείξε καλοσύνη Ζήσαμε στιγμές ωραίες έχουμε αναμνήσεις κι είναι κρίμα για ένα σφάλμα όλα να τα σβήσεις Τα παράνομα φιλιά μου τα `χω κόψει σ’ το `χω πει βγάζω αίμα απ’ την καρδιά μου και σου βάζω υπογραφή Κάτω απ’ το πουκάμισό μου η καρδιά μου σβήνει κι αν το σφάλμα είναι δικό μου δείξτε καλοσύνη Πρώτη μου φορά που κλαίω μα και τελευταία γιατί ξέρω ότι φταίω που έζησα λαθραία Να χωρίσουμε είναι κρίμα κι έγκλημα μεγάλο να `μαι εγώ το ένα θύμα να `σαι εσύ το άλλο Τα παράνομα φιλιά μου τα `χω κόψει σ’ το `χω πει βγάζω αίμα απ’ την καρδιά μου και σου βάζω υπογραφή Κάτω απ’ το πουκάμισό μου η καρδιά μου σβήνει κι αν το σφάλμα είναι δικό μου δείξε καλοσύνη		Под ризата ми, сърцето ми затихва, и ако грешката е моя, то е от добрината ми. Живота е прекрасен миг, имам спомени, и е жалко ако за една грешка, потуша всичко. Незаконните ми приятелства съм ги прекъснал, казвал съм ти го, вадя кръв от сърцето си, и го слагам вместо подпис. Под ризата ми, сърцето ми затихва, и ако грешката е моя, то е от добрината ми. Първия път в който плача, но и последния, защото знам че греша, когато живея скришом Че съм без грях, и прегрешение голямо, че съм жертва аз, а ти си всичко останало. Незаконните ми приятелства / съм ги прекъснал, казвал съм ти го, вадя кръв от сърцето си, и го слагам вместо подпис. Под ризата ми, сърцето ми затихва, и ако грешката е моя, то е от добрината ми.
gopata, Giwrgos © 04.04.2009

Εκτύπωση από: http://www.stixoi.info