Склонявам бавно мигли
Κλείνω αργά τα βλέφαρά μου στα όνειρά μου βαθιά πληγή η νύχτα κάπου αλητεύει εσένα κλέβει και η μέρα αργεί Πίσω απ’ την πόρτα στέκει ο χρόνος καπνίζει μόνος και νοσταλγεί ποιος ξενυχτάει και ποιος κοιμάται ποιος με θυμάται πάνω στη γή Μαχαίρι γυάλινο μοιάζει ο αέρας κόβει της μέρας τον στεναγμό σκορπά στον κόσμο το άρωμα σου λέει το όνομά σου μ’ ένα λιγμό Σε τραγουδούν δυο χείλη ξένα και όμως εμένα φτάνει ο σκοπός όλα δικά μου μα όλα ξένα χωρίς εσένα να ζήσω πως όλα δικά μου μα όλα ξένα χωρίς εσένα να ζήσω πως Της καρδιά το φως δυναμώνει και στα μάτια μου βουρκώνει άδειοι της αγάπης σου οι δρόμοι και ούτε μου ζητούν συγγνώμη που δε σε `φέραν ποτέ ως εδώ		Склонявам бавно мигли в сънищата ми дълбоки рани нощта понякога скитосва и теб отвлича ,а денят се бави. Зад врата е изправено времето пуши самотно и тъгува кой спи и кой будува кой си спомня за мен в този свят. Като стъклен нож е вятърът реже въздишката на деня разнася из света аромата ти и изрича името ти с ридание. За теб пеят две чужди устни а до мен стигат желанията всичко е мое и всичко е чуждо как без теб да живея всичко е мое и всичко е чуждо как без теб да живея. На сърцето светлината някак си се включва а очите потъмнява на любовта ти са безцелни пътищата и дори не търсят извинение, че не те доведоха до тук.
gopata, Giwrgos © 07.04.2009

Εκτύπωση από: http://www.stixoi.info