Не оставяй тук
Μην αφήνεις εδώ
βήματα σου παλιά
ν’ αντηχούν στα σκαλιά.
Μην αφήνεις εδώ
αναμνήσεις βροχής
τη μιση σου αγκαλιά
Μην αφήνεις εδώ
ολα αυτά που μπορεί
να με κανουν να ζω
κι η ζωή ν’ απορεί
Μην αφήνεις εδώ
των ματιών σου το φως
θα `ναι πόνος κρυφός
κι όλα αυτα που `χες πει
παγωνιά στην σιωπή
Μην αφήνεις εδώ
πρωίνά Κυριακής
μιας ζωής βιαστικής
Μην αφήνεις εδώ
πυρκαγιές μες στο νού
τις κρυφές σου στιγμές
μιας ωραίας βραδιάς
των χειλιών σου γραμμές
μ’ αποχρώσεις καρδιάς
Μην αφήνεις εδώ
ολα αυτά που μπορεί
να με κανουν να ζω
κι η ζωή ν’ απορεί
Μην αφήνεις εδώ
των ματιών σου το φως
θα `ναι πόνος κρυφός
κι όλα αυτα που `χες πει
παγωνιά στην ψυχή
Μην αφήνεις εδώ
πρωινά Κυριακής
μιας ζωής βιαστικής
Не оставяй тук
стъпките си
да ехтят по стълбите
Не оставяй тук
дъжд от спомени
половината си прегръдка.
Не оставяй тук
нищо, което може
да ме накара да живея
а животът да се чуди.
Не оставяй тук
светлината на очите си
ще бъде скрита болка
и всичко,което каза
студ в мълчанието.
Не оставяй тук
в неделя сутрин
един забързан живот.
Не оставяй тук
горчилките на съзнанието
тайните мигове,
една красива вечер,
линиите на устните,
сянката на сърцето.
Не оставяй тук
нищо, което може
да ме накара да живея
а животът да се чуди.
Не оставяй тук
светлината на очите си
ще бъде скрита болка
и всичко,което каза
студ в мълчанието.
Не оставяй тук
в неделя сутрин
един забързан живот.
gopata, Giwrgos © 07.04.2009