Предводителят
Φτιάχναμε καπέλα από χαρτί
είχαμε και ξύλινα ντουφέκια
κι ήτανε ο πόλεμος γιορτή
στα παλιά μας στέκια
Όλοι σε φωνάζαν αρχηγό
κι ήξερες μονάχα να διατάζεις
κι έτρεχα ξοπίσω σου κι εγώ
για να με κοιτάζεις
Έγειρες στη γη να κοιμηθείς
κι έγινε η καρδιά σου κυπαρίσσι
σου ‘πα θα πεθάνω αν σκοτωθείς
κι όμως έχω ζήσει
Правехме си шапки от хартия,
имахме и пушки от дърво,
и войната беше празник
из свърталищата наши стари.
Наричаха те всички предводител,
знаеше ти само да командваш.
Тичах подир теб и аз,
за да ме погледнеш.
Полегна на земята и заспа,
превърна се сърцето ти в кипарис.
Казах ти, убият ли те, ще умра
а ето че съм още жив.
feishtica © 27.11.2010