В толкова лъжи
Μ’ έντυσαν οι Μοίρες μου
με τραγούδια και μ’ ευχές
και την πόρτα μου άνοιξαν
να φύγω, να `ρθω, να σε βρω.
Κι ήρθαν πέντε ποταμοί
να μου πλύνουν το κορμί
κι ήρθανε και δυο πουλιά
να μου μάθουν το φιλί.
Κάτω στους πέντε ποταμούς,
κάτω στους πέντε δρόμους,
είδα τους φεγγαρόλουστους
τους μικρούς σου ώμους.
Μα τ’ άγγιγμά μου αρνήθηκες,
μαύρη σιωπή εντύθηκες
κι άπλωσα τα χέρια μου
κι έμεινα στην ερημιά.
Με τόσα ψέματα που ντύθηκαν
οι λέξεις
πώς να σου πω το σ’ αγαπώ
να το πιστέψεις...!
Πήγα κι ήπια το νερό
απ’ την πηγή της λήθης
που σβήνει τα θυμίσματα
κι όλους τους πόνους σβήνει.
Μα πιο βαθιά μου χάραξε
τη θύμηση στον πόνο
κι έμεινα πάντα να ζητώ
ένα φιλί σου μόνο.
Με τόσα ψέματα που ντύθηκαν
οι λέξεις
πώς να σου πω το σ’ αγαπώ
να το πιστέψεις...!
Με τόσα ψέματα που ντύθηκαν
οι λέξεις
πώς να σου πω το σ’ αγαπώ,
Πώς να πιστέψεις!!!
Облече ме съдбата ми
с песни и пожелания
и отвори ми вратата
да тръгна и да те открия.
И придойдоха пет реки
тялото ми да измият,
дойдоха и две птици,
на целувка да ме научат.
И там, до петте реки
и до петте пътя,
видях облени от лунна светлина
твоите малки рамене.
Но ти докосването ми отблъсна,
в мълчание черно се облече.
Разперих аз ръце
и в пустошта останах.
С толкова лъжи облякоха се
думите.
Как да ги кажа, че те обичам,
за да ми повярваш?
Отидох да пия вода
от извора на забравата,
който заличава спомените
заедно с всяка болка.
Но той още по-дълбоко вряза
спомена в болката
и завинаги останах
да търся само една целувка твоя.
С толкова лъжи облякоха се
думите.
Как да ги кажа, че те обичам,
за да ми повярваш?
С толкова лъжи облякоха се
думите.
Как да ги кажа, че те обичам,
за да ми повярваш?
feishtica © 27.11.2010