Колко се страхувам
Ενα αστέρι μακρινό λίγο φως απ’τη ματιά σου κι έχω τόσο ουρανό στην αγκαλιά σου Πέφτει η νύχτα σιωπηλά κι όπως γέρνω στο κορμί σου κλέβω λίγα σου φιλιά κι ορκίζομαι ξανά να ζω απ’τη ζωή σου Πόσο φοβάμαι αν όλα αυτά που είσαι για μένα δε θα ’σαι πια πόσο φοβάμαι που δεν μπορώ να σταματήσω το χρόνο εδώ πόσο φοβάμαι το ξέρω είναι κουτό μα πόσο σ’ αγαπώ Ολα γύρω μαγικά δυο καρδιές μαζί μεθάνε πίνοντας γουλιά γουλιά χρόνο ξεχνάνε Κι όπως είναι πια αργά δυο κουβέντες ψιθυρίζεις σ’αγαπάω μου λες απλά κι έτσι αφήνεις τον ύπνο να σε πάρει Πόσο φοβάμαι αν όλα αυτά που είσαι για μένα δε θα ’σαι πια πόσο φοβάμαι που δεν μπορώ να σταματήσω το χρόνο εδώ πόσο φοβάμαι το ξέρω είναι κουτό μα πόσο σ’ αγαπώ		Една далечна звезда, малко светлина от очите ти, и цялото небе е мое в прегръдките ти. Нощта се спуска безмълвно и навеждайки се към тялото ти открадвам малко от целувките ти и се кълна отново да живея от живота ти. Колко се страхувам, че всичко това което си за мен, вече няма да бъдеш. Колко се страхувам, че не мога да спра времето тук. Колко се страхувам, знам, че е глупаво, но толкова те обичам. Всичко наоколо е вълшебно, две пияни сърца пият глътка по глътка, забравили времето. И тъй като вече е късно, ти ми шепнеш две думи - „обичам те” ми казваш само и се оставяш на съня… Колко се страхувам, че всичко това което си за мен, вече няма да бъдеш. Колко се страхувам, че не мога да спра времето тук. Колко се страхувам, знам, че е глупаво, но толкова те обичам.
yankobundov © 19.10.2011

Εκτύπωση από: http://www.stixoi.info