Лена Пападопулю – Написа
Όπως χαράζει η μέρα το πρωί
χάραξες κάποια νύχτα τη ζωή μου.
Ήταν Νοέμβρης κι ήταν μέρα βροχερή
κι εσύ τρελός χορός μες στη βροχή μου.
Κι εγώ μια τσακισμένη λυγαριά
που της αρπάζει ο βοριάς τα φύλλα
κι εσύ γυμνό γυαλί κι ανατριχίλα
πάνω στη ματωμένη μου καρδιά
Έγραψες, έγραψες μες στη ζωή μου
έγραψες, τατουάζ μες στο κορμί μου
έγραψες, μα όσο και να προσπαθήσω
έγραψες, δεν μπορώ πια να σε σβήσω
Ήρθαν και βάλανε στο δάσος μας φωτιά
μα κάποια δένδρα καταπράσινα έχουν μείνει.
Ήταν το μέρος που σε είχα αγκαλιά
κι αυτή η αγάπη με καμιά φωτιά δε σβήνει.
Κι εγώ μια τσακισμένη λυγαριά
που της αρπάζει ο βοριάς τα φύλλα
κι εσύ γυμνό γυαλί κι ανατριχίλα
πάνω στη ματωμένη μου καρδιά.
Както утрото отбелязва началото на деня
така и ти промени една нощ в живота ми.
Беше Ноември и беше дъждовен ден,
а ти ми танцуваше лудо на сред дъжда.
И аз една прекършена ракита,
на която севернякът листата изтръгна,
а ти като голо стъкло и настръхнал
над окървавеното ми сърце.
Написа, промени живота ми
нарисува, татуировка върху тялото ми
написа, и колкото и да се стараех
написа, не мога вече да те изтрия.
Дойдоха и запалиха в гората ни огньове,
но някои дървета зелени си останаха.
Беше мястото, на което ме прегърна
и тази любов никой огън не ще угаси.
И аз една прекършена ракита,
на която севернякът листата изтръгна,
а ти като голо стъкло и настръхнал
над окървавеното ми сърце.
bobboi, Μποζιδάρ Σβετοσλάβωφ Στεφανώφ © 25.03.2013